Определение № 271 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от А. Х. В. от [населено място] против определение №315/22.02.2013 г. по ч.гр.д. №92/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV-ти граждански състав, с което е върната частна въззивна жалба, вх.№11719/27.12.2012 г. против определение №9376/02.11.2012 г. по гр.д.№6219/2012 г. по описа на Плевенски районен съд, V-ти граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: А. Х. В. от [населено място] е обжалвал определение №9376/02.11.2012 г. по гр.д.№6219/2012 г. по описа на Плевенски районен съд, V-ти граждански състав. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивната инстанция е приела, че въззивната частна жалба е просрочена, тъй като съобщението за допуснатото обезпечение на иска е съобщено на частния жалбоподател на 14.12.2012 г./петък – присъствен ден/, срокът по чл.396, ал.1 ГПК е изтекъл на 21.12.2012 г./ петък – присъствен ден/, от данните по делото е видно, че същата е подадена на 27.12.2012 г., като по делото липсват доказателства за подаване на жалбата по друг, допустим от закона начин. Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, вх.№3019/15.3.2013 г., от А. Х. В., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната частната жалба е подадена в последния ден на срока по пощата – 21.12.2012 г., с товарителница №05259288, чрез куриерска фирма “И. т.”, видно от представеното по делото копие от посочената товарителница. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба П. Х. В. от [населено място], е депозирал отговор по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя и е основателна по следните съображения: Обжалваното определение е неправилно. От представената товарителница №05259288, чрез куриерска фирма “И. т.”/лист 16 от въззивното дело/ е видно, че частната жалба е подадена в срок, на 21.12.2012 г., чрез куриерска фирма “И. т.”, която дата се явява последен ден от срока по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК. Поради това частната жалба се явява подадена в срок, в хипотезата на чл.62, ал.2, изр.1 ГПК. Изложеното налага извод за основателност на частната жалба, поради което тя следва да бъде уважена, обжалваното определение отменено и делото следва да бъде върнато на Плевенския окръжен съд за разглеждане по същество на въззивната частна жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,