Определение № 8845 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. против разпореждане № 9064 от 15.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1122//2025 г., по описа на Административен съд гр. Варна, с което на жалбоподателката е върната частната жалба против разпореждане № 5674 от 23.05.2025 г., с което е отхвърлено искането й за преустановяване на действия на служители по контрол на строителството при община Варна, изразяващи се в проверка по реда на чл. 223 ЗУТ на собствените й обекти – офис и гараж в сграда на [улица]. Жалбоподателката не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение. Върховният административен съд намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните: За да върне частната жалба съдът констатира, че с частната жалба против разпореждане № 5674 от 23.05.2025 г. е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски по производството и предоставяне на правна помощ. Тези искания са отхвърлени с постановено по делото определение № 6580 от 17.06.2025 г., което влиза в сила на 09.07.2025 г. с произнасяне на касационната инстанция. Предвид това с разпореждане от 17.07.2025 г., постановено по делото на жалбоподателката е даден нов седмодневен срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба, а именно да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалвания съдебен акт, частната жалба да се приподпише от адвокат, надлежно упълномощен за това, за което да представи съответно пълномощно, да внесе държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховния административен съд и приложи препис от частната жалба за ответната страна. Жалбоподателката е уведомена, че при неизпълнение на указанията в дадения срок частната жалба ще й бъде върната. Е. М. е уведомена за разпореждането на 21.07.2025 г., като на 28.07.2025 г. депозира молба по делото, в която прави искане за удължаване на срока за изпъленение на указанията с 14 дни, като и бъде указана банковата сметка на съда, по която да бъде предена държавната такса. С разпореждане от 01.08.2025 г. съдът посочва банковата сметка по която следва да се преведе държавната такса и указва на жалбоподателката, че в случай на неизпълнение изцяло на дадените й указания по отстраняване на нередовността на частната й жалба в 7-мо дневен срок от получаване на това разпореждане жалбата ще бъде върната. Това разпореждане е съобщено на Е. М. на 06.08.2025 г. С молба от 13.08.2025 г. жалбоподателката сезира отново съда с искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такси и разноски по производството. Нови обстоятелства не са посочени, не са приложени и нови доказателства към това искане. При тези данни съдът приема, че въпросът относно предоставянето на правна помощ и освобождаване от такси и разноски по производството е разрешен с влязъл в сила акт. Указанията не са изпълнени и частната жалба е нередовна, поради което връща същата. От изложеното следва, че депозираната частна жалба срещу разпореждане № 5674 от 23.05.2025 г. е нередовна и нередовностите й не са отстранени. Неизпълнението в срок на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на жалбатата, подробно описани по-горе, е основание за връщане на частната жалба съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК. В тази насока са и изричните указания на съда. Следователно като прави извод за неизпълнение в срок на дадените задължителни указания и връща частната жалба първоинстнационният съд постановява разпореждане в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че няма пречка в хода на съдебното производство да се прави повторно искане за освобождаване от такси и разноски по производството и предоставянето на правна помощ, но това следва да е свързано с настъпването на нови факти и обстоятелствата, които не са съществували при първоначално направеното искане. Твърдения в тази насока не са направени и доказателства не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,