Решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г.

Решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от "Е" А. гр. С. вх. № 2450/14.04.2009 г. на Пловдивския апелативен съд против решение № 761 от 30.03.2009 г. по в. гр. д. № 979/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 313 от 29.07.2008 г. по т. д. № 124/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, предявен от касатора против "Б" ЕАД- районен клон П. и против "К" Е. в несъстоятелност за признаване за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелния ответник договор за ипотека от 23.11.2005 г., оформен с нот. акт № 134, рег. № 13169, нот. д. № 1272/2005 г. на нотариус Д. Н., с район на действие на територията на Районен съд гр. С., с който "К" ООД е учредил в полза на първия ответник "Б" ЕА. ипотека върху собствения на дружеството имот за обезпечаване вземането на банката по сключения между нея и "К" ООД на 22.11.2005 г. договор за банков кредит под форма на револвираща кредитна линия. С решение № 313 от 29.07.2008 г. по т. д. № 124/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Т. О. искът с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ е уважен. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е обезсили първоинстанционното решение, като е приел, че решението е недопустимо. Вземането на Б. ДСК е включено в С. на приети от синдика вземания като обезпечено, касаторът е пропуснал да направи писмено възражение против вида на вземането като обезпечено по реда на чл. 290, ал. 1 ТЗ, поради което е недопустимо установяване по исков ред нищожността на учредената ипотека. Определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността е одобрил сметката за разпределение, е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение обезпечения характер на вземането. Касаторът "Е" А. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила- чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. С писмената си защита от 14.01.2010 г. подържа, че Пловдивският апелативен съд е направил фактическите си констатации, не въз основа на липсващо доказателство- непредставен втори списък на кредиторите, допълнително предявили вземанията си, а процесуалните нарушения се изразяват в необсъждането на списъка на кредиторите, находящия се към производството по ч. гр. д№ 423/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, в който списък на допълнително предявените вземания на основание чл. 288, ал. 1 ТЗ, процесното вземане на "Б" ЕА. е посочено като такова по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. като необезпечено. Касаторът твърди, че банката е предявила вземането си като обезпечено, но е прието като необезпечено. Подържа, че съдът се е произнесъл по недопустимостта на иска, поради липса на предмет, въз основа на факти, извън предмета на спора, без да даде възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства. Касаторът навежда и довода, че необосновано съдът е приел, че той в качеството си на ищеца по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, е следвало да възрази срещу приетото от синдика вземане като обезпечено. То е прието като необезпечено, поради което всички останали кредитори на несъстоятелността, извън Б. ДСК, включително и "Е" А., са нямали правен интерес да го оспорват. Сочи и че определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо. С определение № 607 от 27.10.2009 г. на ВКС, I Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за разрешаване на процесуалноправния въпрос, а именно определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ формира ли сила на пресъдено нещо/СПН/ по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и какво е съотношението между предмета на определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ и този на определението по чл. 692, ал. 1, т. 4 ТЗ или на решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Неправилно Пловдивският апелативен съд е приел, че предявеният от касатора "Е" А. гр. С. иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за установяване нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на ответника "К" Е. /н/ на договор за ипотека от 23.11.2005 г., оформен с нот. акт № 134, рег. № 13169, нот. д. № 1272/2005 г., е недопустим. Определението на съда по чл. 729, ал. 1 ТЗ, с което съдът одобрява сметката за разпределение, не формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията като обезпечени или необезпечени. С него съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, т. е. доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези и тяхната индивидуализация в одобрения от съда списък на приетите вземания. Съдът може служебно или по повод на възражение в производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ да направи корекции в сметката за разпределение, при констатирана незаконосъобразност. Това определение на съда по несъстоятелността подлежи на обжалване, но окончателното такова не формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията като обезпечени или необезпечени. Видът на вземанията се заявява при предявяването им по чл. 685, ал. 2 ТЗ и се съдържа в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, който се одобрява от съда с окончателно определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във фазата по одобряване на сметката за разпределение, може да внасят промени в списъка на приети вземания. Одобреният от съда списък на приетите вземания също не формира сила на пресъдено нещо по този въпрос. Предявяването на вземанията пред синдика, което ги индивидуализира по основание, размер и вид, не играе роля на искова молба, независимо изменението направено в чл. 685а ТЗ. Това следва от историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ, регламентираща възможността за предявяване на установителния иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане и на нормата на чл. 692 ТЗ, уреждаща одобряването от съда на списъка на приетите от синдика вземания. С ДВ бр. 70/1998 г. е отменен чл. 694 ТЗ, предоставящ възможността за предявяване на установителния иск и със същото изменение на ТЗ в чл. 692, ал. 1 ТЗ е прогласено, че съдът се произнася по одобряването на списъка на приетите от синдика вземания с решение. Установителното действие на това решение във фазата по одобряване на списъка на приетите от синдика вземания е прокламирано от законодателя, поради отмяната по законодателен път на възможността за предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При сега действащата правна уредба, когато съществува възможността за установяване по исков път с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ съществуването на неприето вземане и несъществуване на прието такова, определението на съда по чл. 692, ал. 1 и 4 ТЗ, с което одобрява списъка на приетите от синдика вземания, не се ползва със сила на пресъдено нещо. По съществуването и вида на вземането ще се формира сила на пресъдено нещо едва с произнасянето на съда по установителния иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, съответно по тези с правно основание чл. 646 и по отменителните искове по чл. 647 ТЗ. Правната доктрина и практика са единодушни, че процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е направеното възражение по приетото, р. п. неприето от синдика вземане. Тези възражения, обаче не представляват процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. Съществуването, р. п. несъществуването на вземането, както и вида му- обезпечено или необезпечено ще се установи в състезателното исково производство, по които съставни елементи на иска ще се формира сила на пресъдено нещо. Това е съпътстващо производство на това по несъстоятелността, защото чл. 694, ал. 1 ТЗ задължава искът да се разгледа от друг състав на съда по несъстоятелността. Недопустимо е чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 694, ал. 1 ТЗ за процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск за съществуване, р. п. несъществуване на вземането да се приеме, че наличието на възражение по приетото, р. п. неприето вземане е процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск с правно основание чл. 646, ал. 1 и 2 ТЗ. Процесуалните закони не могат да се тълкуват разширително, а още повече чрез такова тълкуване да се постигне ограничаване упражняването на определена категория права, за които законът не е въвел такова ограничение. Настоящият състав счита за неправилно приетото от Пловдивския апелативен съд действие по право на нищожността на хипотезата по чл. 694, ал. 2, т. 3 ТЗ, при която синдикът е длъжен да я съобрази при съставяне на списъка с приети вземания, а кредиторът или длъжникът да направят съответните възражения. Предмет на иска по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ е установяване на относителна недействителност на сделката, с която се учредява обезпечението, в случая договорната ипотека, учредена в подозрителния период след откриване производство по несъстоятелност, с цел избягване предпочитателното удовлетворяване на определени кредитори. Искът е установителен, поради което процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес. В случая такъв ще съществува докато не е завършено разпределението на осребреното имущество, включително и не са налице условията за възобновяване на производството по несъстоятелност- чл. 744, ал. 1 ТЗ. Съобразно изложеното дотук решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно. По делото са представени два списъка на предявени пред синдика вземания на "Б" ЕА. за сумата 210 992.87 лв. един, находящ се на стр. 8 по ч. гр. д. № 423/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, в който вземането е прието като обикновено по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и друг, в който същото вземане е прието като обезпечено и съдът се е произнесъл по него с определението си по т. д. № 130/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. След отмяната на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото ще следва да се върне на Пловдивския апелативен съд за установяване вида на вземането- обезпечено или обикновено, след което да се произнесе по основателността на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, изходът от който да се съобрази при съставяне и одобряване на последващите сметки за разпределение на наличните суми между кредиторите. С оглед изхода по делото разноски не следва да се присъждат в настоящето производство. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд