Определение № 364 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1395/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СОК КАМЧИЯ” ЕАД, [населено място], представлявано от адв. Б. Ч., срещу определение № 280 от 18.05.2020г. по ч.т.д. № 88/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу протоколно определение от 03.02.2020г. по т.д. № 345/2019г. на Бургаски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че е направил искане за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл.367 ГПК и че с протоколно определение от 03.02.2020г. първоинстанционния съд е формирал мотиви по това искане, приемайки, че е неоснователно и че осъщественото връчване на частния жалбодател е редовно, но е пропуснал до формулира изричен диспозитив за отхвърляне на искането за възстановяване на срока. Твърди, че първоинстанционният съд е дал ход на делото по същество и след като не е обявил, че ще се произнесе по искането по чл.64, ал.2 ГПК в закрито заседание, моментът за произнасяне по него е бил откритото заседание от 03.02.2020г. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането му, но е допуснал процесуално нарушение, като е пропуснал да формулира диспозитив. Сочи, че предвид обявяването на делото за решаване е подал жалба срещу така произнесеното протоколно определение на основание чл.66, ал.2 ГПК, но въззивният съд е игнорирал съображенията му относно недопустимостта на протоколното определение от 03.02.2020г. и е оставил жалбата му без разглеждане. Сочи, че по направеното от него искане първоинстанционният съд е коригирал непълнотата на определението си от 03.02.2020г., и се е произнесъл с второ определение от 20.02.2020г. Моли да бъде взето предвид, че това второ определение на първоинстанционния съд също е неправилно и изцяло недопустимо, тъй като с него първоинстанционният съд се е произнесъл забавено и повторно по искане, по което вече се е бил произнесъл в заседанието от 03.02.2020г. Поддържа, че и двете определения на първоинстанционния съд са недопустими и неправилни и не могат да се приемат за произнасяне по същество по искането му по чл.64, ал.2 ГПК, основано на твърдения за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба поради нередовно връчване на книжата по делото. Твърди, че въззивното определение е немотивирано и поради това недопустимо, както и че е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния закон. Ответникът „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД оспорва частната жалба, като излага подробни съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С молба от 14.01.2020г. „СОК КАМЧИЯ” ЕАД – ответник по делото, е поискал от първоинстанционния съд да отмени дадения ход по същество на делото и да върне производството на фаза размяна на книжа между страните, като на дружеството бъде връчена исковата молба и му бъде дадена възможност за отговор и ангажиране на доказателства. В молбата са изложени твърдения, че дружеството е узнало случайно за воденото дело, тъй като не е надлежно призовано и не е получавало никакви съдебни книжа във връзка с него. Посочено е, че постоянната дейност на дружеството се осъществява в [населено място], к.к. Камчия, което е известно на ищеца и от където дружеството е могло да бъде призовано. С оглед направеното с молбата искане първоинстанционният съд е отменил определението си за даване ход по същество от проведеното на 16.12.2019г. открито съдебно заседание, дал е възможност на ответника да представи доказателства за твърденията си и е насрочил делото в открито заседание на 03.02.2020г. В проведеното на 03.02.2020г. заседание първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника в посочената молба, както и в допълнително постъпилата на 24.10.2020г. молба, и е приел за неоснователно твърдението на дружеството, че не е надлежно призовано на посочения в Търговския регистър адрес на управление, изслушал е доведения от ответник свидетел и е дал ход на делото по същество. С определение от 20.02.2020г., във връзка с направените твърдения в подадената от „СОК КАМЧИЯ” ЕАД частна въззивна жалба срещу протоколното определение от 03.02.2020г., първоинстанционният съд е изложил съображения, че в молбата от 13.01.2020г. липсва изрично искане за възстановяване на срок по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, а е направено искане за отмяна на хода по същество и връщане на делото във фазата на размяна на книжа между страните, и е посочил, че в определението му от 03.02.2020г. липсва произнасяне с изричен дизпозитив по това искане. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на доведения от ответника свидетел за установяване на обстоятелството, че на адреса, обявен в търговския регистър, има представител на дружеството, както и офис, но той не е обозначен. Приел е, че при липса на каквото и да е обозначение на офиса на ответника и липса на служители, които да получат книжата, респ. да откажат получаването им, е правилно отбелязването на връчителя, че ответникът е непознат на адреса, както и че поради липса на обозначение е било невъзможно да се залепи съобщение на офиса, а такова е било залепено на входната врата на сградата. Поради това съдът е оставил без уважение съдържащото се в молбата на ответника искане да бъде отменен даденият ход по същество и делото да бъде върнато на фаза размяна на книжа между страните, като на ответника бъде връчена исковата молба и му бъде дадена възможност за отговор и ангажиране на доказателства. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в проведеното на 03.02.2020г. съдебно заседание първоинстанционният съд е развил съображения защо твърденията за ненадлежно извършено призоваване по делото са неоснователни и е потвърдил становището си, че уведомяването е редовно. Приел е, че липсва постановен в това съдебно заседание съдебен акт – определение - по повод отправената от ответника молба от 13.01.2020г., който да е годен предмет на обжалване с частна жалба. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че подадената частна жалба е лишена от предмет и недопустима. Посочил е, че произнасянето на първоинстанционния съд по молбата от 13.01.2020г. е извършено с определение № 214 от 20.02.2020г., което е предмет на самостоятелно обжалване от ответника. Изложил е съображения, че отчитането на същинската насоченост на частната жалба към произнасянето от 20.02.2020г. не води до различен извод, тъй като определението, с което се оставя без уважение молба за връщане на делото във фазата на размяна на съдебни книжа не подада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.1 ГПК за допустимост на обжалването с частна жалба. Обжалваното определение е правилно. В проведеното на 03.02.2020г. пред първата инстанция съдебно заседание липсва произнасяне по искане на ответника – частен жалбоподател, за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, както правилно е приел и въззивният съд, а единствено са изложени съображения от първоинстанционния съд за редовност на извършеното по реда на чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от ответника, с която е направено искане за отмяна на хода по същество и повторно връчване на препис от исковата молба и доказателствата с оглед реализиране на правото на ответника да подаде отговор и да ангажира доказателства, обосновано с твърдения за нередовност на извършеното уведомяване и връчване на книжа. В молбата на ответника от 13.01.2020г. не е направено искане за възстановяване на срока за подаване на отговор, нито са изложени твърдения за наличие на обстоятелства от категорията на посочените в чл.64, ал.2 ГПК. Твърдението за нередовност на извършеното връчване на книжа е относимо към преценката дали е започнал да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба, но не и към наличие на предпоставки за възстановяване на този срок поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, довели до пропускането му. В тази връзка и направеното от ответника искане е за повтаряне на нередовното /според твърденията му/ действие – връчване на препис от исковата молба, а не за възстановяване на започнал да тече, но пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба. Произнасяне по искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба липсва и в постановеното от първоинстанционния съд след подаване на частната въззивна жалба определение. Определението, с което съдът оставя без уважение искане за отмяна на хода по същество, обосновано с твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в това число за нередовност на извършеното връчване на препис от исковата молба, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията на посочените в чл.274, ал.2 ГПК, а страната може да реализира защитата си чрез обжалване на постановеното решение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,