Определение № 2223 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба /имаща характер на частна такава/ на М. Д. Х. срещу определение № 9978 /погрешно посочено в жалбата като 9987/ от 5.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1641/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-33582/04.09.2024 г. на Началника на СГКК Бургас, да разгледа нейно заявление вх. № 01-434669-08.08.2024 г. по описа на СГКК – Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Административният съд бил направил два неправилни извода – че писмото не представлявало административен акт и че вече било налице влязло в сила решение относно същия спор и същите страни. Развиват се съображения, че е налице годен за обжалване индивидуален административен акт и че не е налице спор за материално право. Претендира се отмяна на определението, отмяна на отказа и задължаване на административния орган да извърши исканото вписване в кадастъра, а алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - началник на СГКК – Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Обжалваното определение следва да бъде обезсилено по следните съображения. Административният орган е бил сезиран със заявление вх. № 01-434669-8.8.2024 г. по описа на СГКК – Бургас на М. Х., с което е поискала издаване на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР с нанасяне на сграда с проектен идентификатор 00878.107.427.1 (директорско бунгало и столова), към което е представен проект за изменение и допълнение на КККР. Не е спорно по делото, че със вх. № 01-407276-18.10.2018 г. по описа на СГКК - Бургас М. Х. е поискала промяна на кадастралната карта на Ахтопол, одобрена със заповед № РД-18-55/09.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, по отношение на имоти с идентификатори 00878.107.427, 00878.107.417, 00878.107.47 и 00878.107.27, изразяващо се в нанасяне на сгради с проектни идентификатори 00878.107.427.1, 00878.107.427.2, 00878.107.427.3, 00878.107.427.4, 00878.107.427.5, 00878.107.427.6, 00878.107.427.7, 00878.107.427.8, 00878.107.427.9, 00878.107.427.10, 00878.107.427.11 и 00878.107.427.12. Със заповед № 18-4474-25.4.2019 г. началникът на СГКК-Бургас е отказал да извърши поисканото изменение по отношение на сграда с проектен идентификатор 00878.107.427.1 (директорско бунгало и столова), попадаща частично в имот с идентификатор 00878.107.27, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и е одобрил заявеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Ахтопол изразяващо се в нанасяне на нови обекти в КККР – сгради с проектни идентификатори 00878.107.427.2, 00878.107.427.3, 00878.107.427.4, 00878.107.427.5, 00878.107.427.6, 00878.107.427.7, 00878.107.427.8, 00878.107.427.9, 00878.107.427.10, 00878.107.427.11 и 00878.107.427.12. Заповедта е оспорена пред Административен съд – Бургас от С. Ф. в частта, с която е одобрено нанасянето на сгради с идентификатори окончаващи на от 2 до 12 и от М. Х. в частта, с която е отказано нанасяне на сграда с проектен идентификатор 00878.107.427.1. С решение № 2094/29.11.2019 г. по адм. д. № 1191/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас жалбата на С. Ф. е оставена без разглеждане като недопустима, а жалбата на М. Х. е отхвърлена като неоснователна, като е приел за законосъобразен отказа на началника на СГКК Бургас относно тази сграда, мотивиран с наличие на спор за материално право, който следва да се разреши преди сградата да бъде нанесена в кадастъра. Така постановеното решение е влязло в сила, следователно и заповед № 18-4474-25.4.2019 г. на началника на СГКК Бургас е добила стабилитет. При тези факти, вън от съмнение е, че ако началникът на СГКК Бургас бе възприел искането изразено в заявление вх. № 01-434669-8.8.2024 г. по описа на СГКК – Бургас за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и бе отказал да разгледа искането по същество, то жалба срещу такъв акт би следвало да се разгледа по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Акт с такова съдържание обаче липсва, противно на приетото от Административен съд Бургас, който неправилно е разгледал жалбата по реда на посочения раздел IV от глава Десета на АПК. Жалбата с която е сезиран административния съд е насочена срещу писмо с изх. № 20-33582/04.09.2024 г. на Началника на СГКК Бургас. Жалбата е недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК – липсва годен за обжалване административен акт. С писмото нито се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на заявителката. В писмото не се съдържа отказ да бъде разгледано по същество искането й, нито е постановен отказ да бъде издаден положителен акт по заявеното искане. С писмото, след ретроспекция на развилото предишно производство, се дават указания на заявителката, че с оглед причината за постановения през 2019г. отказ /наличие на спор за материално право/, за да установи, че такава пречка към настоящия момент не съществува, е необходимо да представи доказателства, че този спор е решен. Волеизявлението е част от процедурата, по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, по издаване на окончателен индивидуален административен акт бил той негативен или позитивен за заявителя и поради тази причина не подлежи на оспорване. Жалбата срещу това процедурно действие е следвало да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено. За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. В потвърждение на извода, че обжалваното писмо нито е окончателен акт, нито е отказ да бъде разгледано по същество отправеното до административния орган искане и че процедурата е продължила е фактът, че същото е последвано /пет дни по-късно/ от удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-232702 от 9.9.2024г. Прочее това последващо удостоверение също не подлежи на обжалване, в който смисъл е константната съдебна практика /вж. Определение № 7281 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2024 г., II о., Определение № 5335 от 18.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2023 г., II о., Определение № 5795 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2024 г., II о. и други/. Като е разгледал по реда на чл. 197 и сл. от АПК жалбата на М. Х. срещу писмо с изх. № 20-33582/04.09.2024 г. на Началника на СГКК Бургас, възприемайки го като отказ да се разгледа по същество нейно искане, съдържащо се в заявление вх. № 01-434669-08.08.2024 г. по описа на СГКК – Бургас, Административен съд Бургас е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, жалбата срещу посоченото писмо следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3, АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,