Определение № 426 от 02.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1372/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Х. – тур- с”, АД, [населено място] срещу разпореждане от 04.02.2014г., постановено по гр.д.№ 1331/13г. от Софийския апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх.№ 11273/21.10.13г. срещу решение № 1288/26.06.2013г. по гр.д.№ 1331/13г. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане апелативният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба не са изпълнени в определения срок. Посочено е, че връчването на съобщенията на адреса на дружеството е по реда на чл.50 ГПК. Разпореждането е неправилно. С разпореждане от 22.10.2013г. въззивният съд е указал на частния жалбоподател в 7-дневен срок да внесе държавна такса от 30 лв. и да представи изложение, противоречива практика и адвокатско пълномощно. На 30.10.13г. е изпратено съобщение с препис от разпореждането до [фирма], С. чрез адвокат М. Д. С. като адвокат [населено място], [улица]”. На това съобщение с дата 11.11.13г. е направено отбелязване от призовкаря: „не откривам адв. М. С.”. На 04.12.13г. съдът е разпоредил съобщението да се връчи по седалището на дружеството. На 27.12.13г. е върнато съобщение с известие за доставяне до [фирма], С., къмпинг „Каваци” с отбелязване: „пратката не е потърсена от получателя”. Върху двете съобщения - до дружеството и до адв. С., съдът разпоредил същите да се считат за връчени по чл.50 ГПК. Адресът съгласно извлечението от търговския регистър /без дата/ на дружеството е в [населено място], къмпинг „Каваци”. По делото дружеството е било призовавано и чрез адв.С. от адрес: [населено място], АК и [населено място], [улица], вх.3, ап.13,[жк], а препис от решението му е връчен и на адрес [населено място], [улица]. Съставът на ВКС приема, че настоящият частен жалбоподател не е редовно уведомен за разпореждането от 22.10.2013г. Направените отбелязвания в съобщенията до дружеството и до адв.С. - „пратката не е потърсена от получателя” и „не откривам адв. М. С.”, не удостоверяват обстоятелства, въз основа на които да се приеме за редовно връчването при условията на чл.50 ГПК. На следващо място, в подадената касационна жалба е посочен друг адрес на дружество: [населено място], [улица], на който съобщение не е изпратено. Независимо дали това е нов вписан адрес на управление или е посочен съдебен адрес, съдът при нередовно връчване на съобщенията е следвало да зачете и посочения в касационната жалба адрес за получаване на книжата. По тези съображения разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд