Определение № 208 от 29.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. М. М. за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 190/ 31.10.2017 г., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 451/ 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 543/14 г. на СГС, чрез присъждане в нейна полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът по молбата- В. Й. Т. е депозирал в срока по чл.248, ал.2 ГПК становище за неоснователност на същата, като заявява, че в проведеното на 17.10.2017 г. открито съдебно заседание по делото молителката не е заявила искане за присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност се релевира възражение за прекомерност на същото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за ОСНОВАТЕЛНА. С Определение № 190/ 31.10.2017 г., постановено по настоящото дело, е отменено на основание чл.253 ГПК протоколно определение от съдебно заседание на 17.10.2017 г., с което е даден ход на устните състезания по делото, и е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок, подадената от В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 451/ 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 543/14 г. на СГС, като на основание чл.78, ал.4 ГПК молителят е осъден да заплати на ответниците по молбата Н. П. С. и Р. П. С. направените от последните разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Същевременно в проведеното на 17.10.2017 г. съдебно заседание се е явила лично и с пълномощника си адвокат П. Р. и ответницата по молбата В. М., от чието име адв.Р. е заявил становище за неоснователност на молбата, представил е писмени доказателства за установяване, че представеният с молбата за отмяна документ е бил известен на молителя при разглеждане на делото, и е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски. Съобразно представен в заседанието списък на разноските по чл.80 ГПК, същите включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Заплащането на тези сума е удостоверено посредством обективирано в този смисъл отбелязване в договор в договор за правна защита и съдействие, приложен към молба на адв.П. Р. от 23.05.2017 г., с която са приложени писмени доказателства в подкрепа на възражението му, че представеното с молбата за отмяна саморъчно завещание е било известно на молителката още на 14.10.2014 г. и следователно молбата за отмяна е просрочена. При тези данни следва да се приеме, че действително определението на настоящия състав от 31.10.2017 г. е постановено при непълнота, изразяваща се в пропуск за присъждане на своевременно поисканите от ответницата по молбата за отмяна В. М. разноски. Възражението на молителя В. Т. за липса на заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение е очевидно неоснователно, доколкото в протокола от съдебното заседание изрично е удостоверено искане за присъждане на „съдебни и деловодни разноски”, които със сигурност включват и тези за заплащане възнаграждение на упълномощения адвокат. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., доколкото според чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това е минималният размер на възнаграждението за изготвяне на молба за отмяна без осъществяване на процесуално представителство, а при явяване на адвоката в съдебно заседание /какъвто е конкретният случай/, минималният размер на възнаграждението е 500 лв. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение