Определение № 492 от 21.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 911/2024 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд - гр. Самоков, повдигнат от последния. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото, намери за установено следното: В Софийски районен съд по тъжба на Г. Х. К. срещу И. П. Х. е образувано Н.Ч.Х.Д. № 4645/2024г. за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1, т.3, пр.1, вр.чл.147, ал.1, пр.1 НК. С разпореждане № 11398/20.09.24 г., делото е прекратено и изпратено на Районен съд Самоков, поради обстоятелството, че съдията докладчик при Софийски районен съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 НПК това е местно компетентният съд, който следва да разгледа делото. В Районен съд – Самоков е било образувано Н.Ч.Х.Д. № 467/24 г. С Разпореждане №504/10.10.2024 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Като аргумент е посочил, че престъплението клевета е довършено в района на Софийски районен съд. Настоящият състав е на мнение, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване в Районен съд – гр. София. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, вр.чл.36, ал.1 НПК, местната подсъдност се определя по местоизвършване на престъплението, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението – в случая описаното в тъжбата. Квалифицираното от тъжителя като клевета престъпно деяние е довършено в момента, в който клеветническите твърдения са станали достояние на трети лица. От депозираната от Г. Х. К. тъжба се установява, че молбата съдържаща сочените клеветнически твърдения е изпратена до Министъра на вътрешните работи, съответно престъплeнието е довършено със запознаването на адресата с подадената молба. Мястото на извършване на деянието се определя от седалището на последния – гр. София. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,