Определение № 934 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2023 г.

Производството е образувано по жалба от И. Гешев с постоянен адрес в [населено място], Столична община-район Връбница, чрез пълномощника адв. Р. Константинова-Томова, срещу решение по т. 5 от Протокол № 22 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 19.06.2023 г., на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), евентуално срещу мълчалив отказ на ПК на ВСС за преназначаването на И. Гешев на длъжност прокурор по чл. 169, т. 5 от ЗСВ. С решение по т. 5 от Протокол № 22 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 19.06.2023 г., на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, е прието за сведение заявление вх. № 8470/19.06.2023 г. от И. Гешев, с което заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят иска решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално изцяло отменено, а преписката върната на Прокурорската колегия на ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С решение по т. 12 от Протокол № 26 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 12.07.2023 г., на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е допълнено решение по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, както следва „т.5.2. прекратява, на основание чл. 56, ал. 1 от АПК, производството по преназначаване на И. Гешев на длъжност „прокурор“ във Върховната касационна прокуратура.“ С жалба вх. № 11028/26.07.2023 г. по описа на ВАС И. Гешев, чрез пълномощника адв. Р. Константинова-Томова, е оспорил решението, като е изложил аргументи за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят моли решението да бъде изцяло отменено, а преписката да бъде върната на Прокурорската колегия на ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с подадената жалба е образувано адм. дело № 7488/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 8804/25.09.2023 г. производството по делото е прекратено и адм. дело №7488/2023 г. е присъединено към адм. дело № 6876/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В съдебно заседание по делото жалбоподателят се представлява от пълномощника адв. Р. Еленски, който поддържа жалбите и счита, че решението на ПК на ВСС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процедурните правила. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалните представители юрисконсулт Антова и юрисконсулт Генадиева, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Подадената жалба срещу решение по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е насочена срещу акт, нямащ характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, поради което е процесуално недопустима. Жалбата срещу решение по т. 12 от Протокол № 26/ 12.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е насочена срещу решение за прекратяване на производството по чл. 56 от АПК, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, с оглед което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна се установява, че с решение по Протокол № 17/12.06.2023 г., Пленумът на ВСС, на основание чл. 175, ал. 5, във връзка с чл. 173, ал. 3 от ЗСВ, е установил основания за предсрочното освобождаване на И. Гешев от длъжността "главен прокурор", а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл. 129, ал. 3, т. 5, предложение последно от Конституцията на Република България, посочени в предложение с вх.№ ВСС-7296/22.05.2023 г. от членове на ПК на ВСС и е предложил на президента на Република България предсрочното освобождаване на И. Гешев от длъжността „главен прокурор“. С Указ № 95 от 15.06.2023 г., на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България (в приложимата редакция), президентът на Република България е освободил И. Гешев от длъжността „главен прокурор“ на Република България. На 16.06.2023 г. И. Гешев е входирал във Висшия съдебен съвет заявление с вх. № ВСС-8470, с което заявява желание да бъде преназначен на длъжността "прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. С писмо с вх. № ВСС-8470/19.06.2023 г. до членовете на Прокурорската колегия на ВСС И. Гешев заявява, че не желае да бъде преназначаван на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура и изобщо да продължи да работи в Прокуратурата на Република България. Посочва, че това негово волеизявление да бъде прието и като депозиране на оставка. На заседание, проведено на 19.06.2023 г., Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, с решение по т. 1 от Протокол № 22, предлага на ПК на ВСС да приеме за сведение заявление с вх. № ВСС-8470/19.06.2023 г. на И. Гечев, с което заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура /ВКП/. С процесното решение по т. 5 от Протокол № 22 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 19.06.2023 г., ПК на ВСС приема за сведение това заявление. На 27.06.2023 г. И. Гешев входира във ВСС искане с вх. № ВСС-8470, с което иска постановяване на решение, на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на РБ, във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, да бъде освободен от длъжност. Това искане на И. Гешев е разгледано на заседание на КАК към ПК на ВСС, проведено на 04.07.2023 г. С решение по т. 2 от Протокол № 25/05.07.2023 г., ПК на ВСС приема решение, с което оставя без разглеждане искането на И. Гешев за постановяване на решение, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ, във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Решението е оспорено от И. Гешев, като с Решение № 11053 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 6925/2023 г., VІ отд. на ВАС, е отхвърлена жалбата на И. Гешев срещу решение по т. 2 от Протокол № 25 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на 05.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без разглеждане искането му за постановяване на решение, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. По жалбата срещу решение по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет: С решение по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е прието за сведение заявление вх. № 8470/19.06.2023 г. от И. Гешев, с което заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване, съответно когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Съгласно определението на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Оспореното решение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Процесното решение не е и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2-4 от АПК. Същото няма самостоятелно правно значение. Решението има единствено информативен характер, не създава права или задължения и не засяга права или законни интереси на жалбоподателя. Наличието на годен за обжалване административен акт и правният интерес от търсената съдебна защита са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на всека една от тях обуславя извод за недопустимост на търсената съдебна защита, с оглед на което подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. По жалбата срещу решение по т. 12 от Протокол № 26/12.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет: Съгласно съдебната практика допълващият акт няма самостоятелно правно значение, защото се инкорпорира в допълвания акт и заедно представляват едно цяло. В настоящия случай въпреки изричното посочване в решение по т. 12 от Протокол № 26/12.07.2023 г., че допълва решение по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г., не може да се приеме, че с второто решение, органът е допълнил първото и те са станали едно цяло, като липсва единство на съдържанието. Освен това, допълването предполага наличие на индивидуален административен акт, който се допълва, докато, както вече беше посочено, решението по т. 5 от Протокол № 22/19.06.2023 г. на ПК на ВСС няма характер на индивидуален административен акт. Независимо от това, неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая решение по т. 12 от Протокол № 26/12.07.2023 г. няма акцесорен характер и представлява самостоятелен индивидуален административен акт, пораждащ правни последици и засягащ правата и законните интереси на жалбоподателя. Посоченото решение по т. 12 от Протокол № 26/12.07.2023 г. на ПК на ВСС е прието от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 56, ал. 1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. В процесния случай са налице визираните в нормата предпоставки - искане на страната за прекратяване и производството да е започнало по инициатива на тази страна. От доказателствата по делото се установява, че със заявлението от 16.06.2023 г. И. Гешев е заявява желание да бъде преназначен на длъжността "прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, но с последващо писмо с вх. № ВСС-8470/19.06.2023 г., адресирано до членовете на Прокурорската колегия на ВСС, И. Гешев изрично е заявил, че не желае да бъде преназначаван на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. Така обективираното в писмото от 19.06.2023 г. нарочно искане на Гешев има за правна последица десезирането на органа със заявеното от Гешев искане за преназначаване на длъжността "прокурор“ във ВКП. Предвид изложеното, следва да се приеме, че страната, която е сезирала органа с искане за иницииране на производството, е направила последващо искане за неговото прекратяване. За органа, при условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да не се произнася и да прекрати производството на основание чл. 56, ал. 1 от АПК. Неоснователно е релевираното в жалбата възражение за липса на мотиви. Решението на Прокурорската колегия на ВСС е мотивирано в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК. Мотивите към акта са кратки, но са ясни и конкретни. Фактическо основание на приетото решение е именно заявлението на Гешев, обективирано в писмо с вх. № ВСС-8470/19.06.2023 г. Неоснователни в тази връзка са и доводите за допуснати нарушения на принципа на законност по чл. 4 от АПК и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Във връзка с искането на И. Гешев за освобождаването му от длъжността прокурор поради подаване на оставка и заявеното в тази връзка в молбата от 19.06.2023 г. нежелание да продължи да работи в Прокуратурата на Република България и „депозиране на оставка“ е прието решение по т. 2 от Протокол № 25 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на 05.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което е оставено без разглеждане искането му за постановяване на решение, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. С решение № 11053 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 6925/2023 г., VІ отд. на ВАС, жалбата на И. Гешев срещу решението е отхвърлена. По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение по т. 12 от Протокол № 26 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка проведено на 12.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна. Установява се наличието на предпоставките по чл. 56, ал. 1 за прекратяване на образуваното административно производство. Като го е прекратил, органът е постановил законосъобразен административен акт. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,