Определение № 288 от 29.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 469/2026 г.
ВКСI наказателно отделение29.05.2026 г.докладчик Виолета Магдалинчева
Диспозитив
ИЗПРАЩА прекратеното н.о.х.д.№3314/2026 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане и решаване от Окръжен съд – Пазарджик. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕПИС от определението да се изпрати на СГС за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. № 3314/2026 г. по описа на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по н.о.х.д. № 3314/2026 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по обвинителен акт, внесен срещу П. Б. Ц. за престъпление по чл. 343, ал. 4 НК. С разпореждане от 19.05.2026 г. съдията-докладчик, комуто делото е било поверено за разглеждане, е прекратил производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да се произнесе по жалбата. Счел е, че са налице основанията на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като девет от общо единадесетте свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт, имат местожителство в или в близост до гр. Пазарджик и с оглед процесуална икономия и своевременно приключване на делото неговата местна подсъдност подлежи на промяна. При тези данни и като се запозна с материалите по делото, ВКС, първо наказателно отделение, намери искането за основателно. Известно е, че разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК обезпечава постигането на процесуална икономия при разглеждането на делата. Предпоставка за приложението й е обстоятелството много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Под "много" следва да се има предвид не само цифровото изражение на лицата, чийто разпит би се явил необходим, но и факта, че техният преобладаващ брой създава затруднение за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна. В настоящия случай девет от общо единадесетте посочени от прокурора свидетели имат местоживеене извън гр. София и в/или в близост до гр. Пазарджик. В гр. София е местоживеенето на обвиняемия и само на един от свидетелите. С това може да се приеме, че изискването на чл. 43, т. 1 НПК е изпълнено и делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване именно от ОС-Пазарджик. В конкретния случай промяната на местната подсъдност би довела до занижаване на деловодните разходи и до ускоряване на наказателния процес като цяло. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение