Решение № 3640 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение № 1122/30.10.2025 г., постановено по адм. д. 109/2025 г. по описа на Административен съд – Видин (АС - Видин). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните в съдебното производството доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Видин. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Р. Л. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмено становище. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1122/30.10.2025 г., постановено по адм. д. 109/2025 г. по описа на АС – Видин е отменен мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни на Р. Л. П. ведно с всички съпътстващи договора документи, погасителен план и всички приложения към договора, поискани на основание чл.37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) от 18.02.2025 г., върната е преписката на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за ново произнасяне по искането, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, за което е определен срок и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е установил, че на 18.02.2025 г. Р. П. е подала заявление до „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с което на основание чл. 37б от ЗЗЛД е поискала от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да й предостави достъп до личните й данни, които обработва, като бъдат предоставени копие от сключения с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за кредит с № 7000876508/ 19.11.2018г., вземането по което е прехвърлено на тях по силата на договор за цесия, ведно с всички съпътстващи договора документи, включително погасителен план и всички приложения към договора. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ по подаденото заявление, защото администраторът на лични данни незаконосъобразно е изискал представяне на нотариално заверено пълномощно за упълномощения от физическото лице за подаване на заявлението за достъп и не е предоставил поискания достъп. Допълнително са изложени мотиви за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт и е напълно съобразено със задължителните указания на Върховния административен съд в определение № 7736/10.07.2025 г., постановено по адм.д. 6580/2025 г., като и със съдебната практика по сходни казуси. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно съдържанието на правото по чл. 15 от ОРЗД, които в случая и са без правно значение доколкото по делото не е установено въобще администраторът на лични данни да е предоставил каквато и да е информация относно обработваните от него лични данни на Р. П.. Изводите на АС-Видин относно представителна власт на адвоката по отношение на подаденото заявление до администратора на лични данни са в съответствие със съдържанието на представеното по делото изрично пълномощно и на нормите на националния закон относно формата за действителност на пълномощни, учредяващи представителна власт на адвокат. Позоваването на чл. 12 от ОРЗД е некоректно, защото липсата на забрана да се изисква специална форма за упълномощаване не означава, че администраторът има право сам да определя допълнителни утежняващи изисквания към субектите на данни за упражняване на правата му. В случая правилно АС-Видин е приел, че обхватът на представителната власт на адвокат Русинов включва и упражняване на права на Р. П. в качеството й на субект на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и представителната му власт е учредена в съответствие с изискването за форма, предвидена в специалния Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 12, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца, като информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. В заявлението изрично е посочено се иска информацията да бъде предоставена по електронен път, за което е представен и адрес на електронна поща, както и пълномощно за лицето, което е подало искането и на което да се предостави информацията, но вместо да се отговори на искането, администраторът на лични данни поставя допълнителни изисквания към субекта на данни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. Н. Русинов, при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направено искане, касационният жалбоподател трябва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 460,18 евро, съответстващи на 900 лв. според синхрон с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение