Определение № 10644 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 95, ал. 5 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., с местонахождение – Затвора в [населено място], против Определение № 1677 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 15/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е била прекратена правната помощ предоставена му с Определение № 230 от 10.02.2025 година под форма на процесуално представителство по адм. дело № 15/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна. Производството пред първостепенния съд е било образувано по подадена от жалбоподателя искова молба срещу Административен съд – София област и Административен съд – София-град, с която е предявена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро, за твърдени нарушения на основни права, злоупотреба с право, отказ от правосъдие и ограничаване достъпа до съд. С определение № 230 от 10.02.2025 година, по искане на ищеца му е била предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като са предприети действия по назначаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Първоначално Адвокатска колегия – Перник е уведомила съда, че вписаните към нея адвокати не могат да поемат процесуалното представителство по делото. В тази връзка с определение № 290 от 18.02.2025 година, е направено искане за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ до АК-София. Посочено е също така, че ищецът желае защитата му да се поеме от адв. И. Юруков. С уведомление вх. № 748 от 26.03.2025 година на АК – София, съдът е уведомен, че компетентен да определи адвокат е АК – Перник, тъй като адв. И. Юруков е депозирал заявление, с което е посочил, че не желае да бъде определян за служебен защитник. С определение № 553 от 28.03.2025 година, постановено по делото е отправено повторно искане за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ до АК-Перник. По делото е постъпило уведомително писмо с вх. № 849 от 08.04.2025 година от АК-Перник, с което е бил определен адв. Р. Тредвафилов да осъществи правна помощ на ищеца по адм. дело № 15/2025 година. С определение № 634 от 11.04.2025 година е бил назначен адв. Р. Трендафилов, който да осъществи правна помощ на ищеца в производството по делото. Междувременно от ищеца по делото е постъпило заявление, с което сочи, че иска защитата му да се поеме от адв. Р. Рашков, на когото има доверие. На 19.05.2025 година по делото е постъпило искане от ищеца за отвод на назначения адвокат с аргументи, че му няма доверие, че същият имитира дейност и не поддържа отговора изготвен от него. Моли съда да му се назначи друг адвокат, а именно адв. Р. Рашков, от АК-София. С определение № 1037 от 20.06.2025 година, адв. Р. Трендафилов е бил освободен, като е изпратено искане до АК-Перник за предприемане на действия по определяне на адв. Р. Рашков, от АК-София за служебен защитник. По делото са представени документи, от АК-Перник, от които е видно, че адв. Р. Рашков не отговаря на отправените до него искания, поради което с Разпореждане № 1797 от 06.11.2025 година, е изискано в 14-дневен срок, адв. Р. Рашков да заяви изричното си съгласие/несъгласие да бъде определен за защитник на ищеца Г. К.. На 26.11.2025 година е постъпило уведомление от адв. Р. Рашков, че не желае да бъде назначен за служебен адвокат по делото и отказва да поеме процесуалното представителство на ищеца. С ново искане депозирано от ищеца, последния претендира за служебен защитник да му бъде назначена адв. К. Трильовска, от АК-София. С определение № 284 от 09.02.2026 година, е изпратено искане до АК-Перник за предприемане на действия по определяне на адв. К. Трильовска, от АК-София за служебен защитник на ищеца. АК-Перник представя по делото становище на адв. К. Трильовска, от АК-София, с изразено несъгласие за назначаването й обусловено от прекомерна ангажираност, в това число и с поети дела от настоящия ищец. С искане от 11.03.2026 година депозирано от ищеца се претендира, като служебен защитник да му се назначи адв. В. Тодорова, от АК-София, на която има доверие. С определение № 506 от 11.03.2026 година постановено по делото е изпратено искане до АК-Перник за предприемане на действия по определяне на адв. В. Тодорова, от АК-София за служебен защитник. По делото е постъпило становище от адв. В. Тодорова, от АК-София, че работи по граждански дела и не поема защити по административни дела с оглед тяхната специфика, поради което изразява несъгласие да осъществи процесуално представителство. След получаване на посоченото уведомление, с определение № 819 от 16.04.2026 година е изпратено ново искане до АК-Перник за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на ищеца по АД № 15/2025 година. На 27.04.2026 година е депозирано от АК-Перник уведомително писмо за определен адвокат – Н. Цветков, от АК-Перник вписан под [№] в НРПМ. С определение № 966 от 05.05.2026 година, постановено по делото адв. Н. Цветков, от АК-Перник вписан под [№] в НРПМ е бил назначен за процесуален представител на ищеца. Била му е връчена исковата молба и разпореждане № 636 от 11.04.2025 година за отстраняване на констатираните от съда нередовности. В указания срок адв. Н. Цветков е изложил доводи и аргументи по предмета на иска. По делото са депозирани искания от 14.05.2026 година и 28.05.2026 година с които ищецът иска отвод на назначения адвокат и поименно изрежда имена на адвокати, които евентуално да се назначат по делото като негови защитници. На съдебният състав е станало служебно известно, изпратено от съдията-докладчик по адм. дело № 599/2024 година по описа на Административен съд – Перник, писмо за съдействие до Националното бюро за правна помощ за определяне на адвокат на ищеца Г. К.. Във връзка с писмото е получен отговор с вх. № 828/24.03.2026 г. до Председателя на Административен съд – Перник от който е видно, че със Заповед на Председателя на НБПП е назначена проверка. На Г. В. К. е предоставена и отчетена пред НБПП правна помощ, за периода от 2018 г. до края на 2025 г., по 49 броя дела. Според НБПП този брой е изключително смущаващ и навежда на предположение за проява на системна злоупотреба с право, за изследването на която към момента липсват данни. Притеснителен е факта, че се разходват публични средства за адвокатска защита, без да е напълно ясно изяснено дали предоставянето на правна помощ във всички тези случаи е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и дали претенцията във всички тези случаи е основателна, обоснована или допустима (по аргумент от отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП). След анализ на процесуалното поведение на ищеца и събраните по делото данни Административен съд – Перник е приел, че са налице предпоставките на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за правната помощ за злоупотреба с право на правна помощ, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на правото в противоречие с целите на закона. Поради това съдът е прекратил предоставената правна помощ и е освободил назначения служебен защитник – адв. Н. Цветков. Срещу това определение е подадена настоящата частна жалба. Оспореното определение, с което е прекратена предоставената правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира за валидно, допустимо и правилно. Основание за постановяването му е достигнатия от страна на АС-Перник извод за злоупотреба с предоставената на ищеца правна помощ. Терминът „злоупотреба с право на правна помощ“ е правнорегламентиран в разпоредбата на § 1, т. 3, б. "а" и "б" от ДР на ЗПП. Същата гласи, че злоупотреба с правото на правна помощ е налице винаги, когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини; както и при всяко друго недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството. Съдебният състав на Административен съд - Перник е констатирал наличие на втората от двете посочени хипотези, поради което е прекратил допусната на ищеца правна помощ. Правилно и законосъобразно съдебният състав постановил оспореното в настоящото съдебно производство определение е достигнал да извода, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на посочената хипотеза, а именно: недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ; извършено в противоречие с целта на закона, както и с правата и законните интереси на страните в производството. За да извърши преценка за законосъобразността на контролираното определение, настоящият съдебен състав припомня, че цел на правната помощ, под формата на процесуално представителство е да съдейства на дадена страна да упражни процесуалните си права в състезателен процес по начин, който да доведе до развитие на производството и постигане на благоприятен за същата резултат. Фактът, че дори и при наличие на предоставено процесуално представителство, чрез несъгласието си със защитните тези на назначените адвокати, чрез оспорване на компетентността им и оценяването им по неуважителен за тях начин, чрез претенциите за назначаване на конкретни адвокати, невписани в Националния регистъра на правната помощ, ищецът на практика не се стреми да бъде разрешен отнесения до съда правен спор, каквато е целта на всяко съдебно производство, а възпрепятства развитието му, което обосновава недобросъвестността на частния жалбоподател. Доколкото настоящият случай попада в хипотезата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а същата обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, може да се заключи, че поведението на К. по ползване на правната помощ е в противоречие със закона, доколкото той формално е заявил, че желае такава, но с процесуалните си действия очевидно демонстрира нежелание спрямо помощта, предоставена му по надлежния ред. Системното шиканиране на производство фактически представлява нарушение и на правата на ответната страна, доколкото и същата се явява заинтересована от срочното разрешаване на висящия спор. Изложеното дава основание на решаващия съдебен състав да достигне до извода, че в случая са налице изискуемите предпоставки на чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗПП, поради което определението на първоинстанционния съд се явява правилно, законосъобразно и обосновано. Предявеният иск не предвижда задължително участие на адвокат на страната на ищеца, а по делото са налице данни за множество водени и надлежно приключени еднотипни съдебни производства, в които К. е участвал без да му е предоставена правна помощ, което обоснова липсата на опасност с прекратяване на предоставената правна помощ да бъдат засегнати негови процесуални права в степен по-голяма от причиняването на обикновено неудобство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,