Определение № 974 от 17.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 458/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 20.11.2009 г. по гр.д. № 698/2009, с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд от 03.06.2009 г. по гр.д. № 782/2009, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 1/09.01.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и частично за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е жалбоподателката М. К. Д., представлявана от адв. Сотиров от Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за легитимацията кмета на общината, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението и задължението на съда, когато по иска не са конституирани надлежните страни, да даде указания в какво се състои нередовността на исковата молба и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [община], представлявана от юрк. Р. я оспорва, като счита, че по повдигнатите въпроси има установена съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодател на истцата е бюджетно звено “Дневни детски ясли и детска кухня”, а не кметът на общината, който е издал заповедта за уволнение. По тази причина исковете срещу Общината са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по повдигнатите процесуалноправни въпроси съществува противоречива съдебна практика, както се установява от предложението по гр.д. № 187/2010 пред Общото събрание на Гражданската колегия на Върховният касационен съд на основание чл. 292 ГПК за издаване на тълкувателно решение по тези въпроси. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение