Определение № 60310 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Колипатковв срещу решение № 258/23.03.2021 г. по в.гр.д. № 4128/20209 г. на Апелативен съд София. С обжалваното решение, въззивният съд като е отменил решение № 260275/30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 10481/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е приел за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Р. Д. Д., Н. Н. А. и „Никол Лекс“ ООДне дължат солидарно на ответника в качеството му на частен правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата от 49 362,89 лв., представлявяща главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното заплащане. За да уважи иска по чл.439 ГПК, въззивният съд е приел, че последното изпълнително действие по изп.дело № 1166/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б. е било извършено на 07.12.2012 г., а първото действие, което би могло да прекъсне давността, е било извършено на 27.06.2019 г., когато са изпратени запорни съобщения до трети задължени лица, което е било предприето по новообразуваното изп.дело № 844/2019 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. При тези данни, въззивният съд е приел, че между двете действия е изминал период, който е по-голям от 5 години, поради което вземането за главница по договора за кредит от 29.01.2008 г. се явява погасено по давност. За да достигне до този извод съдът е изложил, че независимо от обстоятелството, че към момента на образуване на изп.дело № 1166/2011 г. е действало ППВС №3/1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече, следва да се приеме, че приложение намира Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то е постановено по време на висящото изпълнително производство и него се отменя предходния тълкувателен акт. Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подаден в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на IV г.о., според която ППВС № 3/1980 г. губи силата си след отмяната му, чрез даването от ВКС на ново разрешение на правния въпрос относно давността и това ново разрешение се прилага от момента на постановяване на ТР №22/26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. новите постановки, обективирани в т.10 от тълкувателното дело започват да се прилагат от 26.06.2015 г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. По този въпрос е образувано т.д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по него, поради наличието на противоречива практика на ВКС – според едни състави давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече, а според други състави отмяната на ППВС №3/1980 г., прогласена с ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давността е било спряна по силата на факта, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Поради изложените съображения, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,