Определение № 50408 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2022 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. В. Б. И. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.50679/30.09.22 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на такива на основание чл.38 ал.2 ГПК. Моли се за присъждането им. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище по молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Във връзка с предявената от Прокуратурата на РБ касационна жалба, В. Т. В. – чрез пълномощника си адв.В. И. - е подал отговор и насрещна касационна жалба, в които е поискал поотделно присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че е налице своевременно предявено искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал да се произнесе с определението си по чл.288 ГПК – и да го уважи, предвид недопускането на касация и неразглеждане на насрещната жалба. При тези обстоятелства съгласно чл.38 ал.2 ЗА предоставилият безплатната помощ адвокат има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. Изчислено по указания начин /съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, то възлиза на общо 1150лв. С оглед на изложеното тази сума трябва да бъде присъдена на адв. В.И. на основание чл.38 ал.2 ЗА. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 пр.1 ГПК, състав на ВКС, ІІІ ГО,