Решение № 1365 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2017 г.

Решение № 1365 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. "С. П. И.", представляван от председателя на църковното настоятелство енорийски свещеник И. (Ц.) А. Л., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. В., срещу решение № 3170 от 05 май 2017 г., постановено по адм. дело № 9052/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 427/23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, в частта му на одобрения план за регулация за УПИ V - "за озеленяване", кв. 1, улица по о. т. 2г-2д и улица по о. т. 2д-2е. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрк. П. А. в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, а при условията на алтернативност - за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. С оглед специалната разпоредба на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ (изм. ДВ, бр. 13 от 2017 г.) окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за: 1. одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове; 2. Одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите на такива актове; 3. разрешаване на строителство за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива. В разглеждания случай, предмет на оспорване пред настоящата касационна инстанция е решение № 3170 от 05 май 2017 г., постановено по адм. дело № 9052/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорване срещу решение на столичния общински съвет, с което е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР). Съгласно нормата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ (изм. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 10 февруари 2017 г.), решението на Административен съд С.-град не е сред изрично изброените хипотези на т. 1, т. 2 и т. 3 от същата. Очевидно е, че преди изменението на нормата, в посочената редакция, законодателят е изключил двуинстанционното съдебно производство по актове, касаещи одобряване или изменение на подробни устройствени планове, но с § § 60 от преходните и заключителните от ЗИД на ЗУТ, неприключилите съдебни производства по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ се приключват по реда на този закон. Следователно с настъпилата законодателна промяна, специалната разпоредба на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ има процесуален характер и действа занапред, поради което съдебното производство като неприключило към датата на влизане в сила на закона, следва да бъде довършено по реда на изменения текст на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Това налага извода, че касационнната жалба е допустима с оглед извършената законодателна промяна по оспорване на индивидуални административни актове, с които се одобряват подробни устройствени планове извън въведените с т. 1, т. 2 и т. 3 изключения на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Следователно доводите на представителят на Върховна административна прокуратура за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на М. "С. П. И.", представляван от председателя на църковното настоятелство енорийски свещеник И. (Ц.) А. Л. срещу решение № 427/23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1 и чл. 134, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация на м. НПЗ "Илиянци-изток", кв. 1, УПИ V - "за озеленяване", кв. 1а, УПИ I - "за озеленяване", улица по о. т. 2а-2б-2в-2г-2д и плана за регулация за улица по о. т. 2д-2е, съгласно приложения проект. С влязло в сила определение № 5166 от 20 септември 2016 г., постановено по адм. дело № 9052/2016 г. по описа на АССГ, е определен предметът на делото като жалбата на М. "С. П. И." е приета за допустима по отношение на решението на столичния общински съвет в частта му, с която е одобрен план за регулация за УПИ V - "за озеленяване", кв. 1, улица по о. т. 2г-2д и улица по о. т. 2д-2е. Съдът е приел, че при издаването на решението в оспорената му част не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на административния акт, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание по отношение на оспореното решение на Столичния общински съвет е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалвания съдебен акт. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че са налице конкретни обстоятелства, посочени и в административния акт и в преписката по издаването му, които са предпоставка и обосновават приложението на посоченото в решението основание за изменение на подробния устройствен план. Предпоставките за изменение на подробния устройствен план са посочени в разпоредбата на чл. 134 от ЗУТ. В оспореното решение на общинския съвет като основание за одобреното изменение е визирана хипотезата на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Цитираната разпоредба гласи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, при възникването на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Безспорно е в случая, че изменението на ПУП се извършва с цел възникналата нужда от създаване на нова улица, която да следва трасето на пътната връзка за преминаване под новоизградената Северна скоростна тангента и за осигуряване на транспортен достъп до териториите на промишлена зона "Илиянци". За наличието на тези предпоставки административният орган е изложил съображения, както в административния акт, така и в преписката по издаването му, с оглед на което последният се явява изчерпателно мотивиран и обоснован от фактическа и правна страна, а предпоставките визирани в цитираната по-горе разпоредба - изпълнени. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора за липсата на мотиви относно настъпили по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ нужди. Правилно е установено от административния съд, че собствения на касатора имот попада съобразно предвижданията на Общия устройствен план на С. в устройствена зона "ПС" - смесена производствена зона и "Тти" - зона за транспортна инфраструктура. При тези данни изводът на административния съд, че по оспорения план отреждането на имота остава непроменено е законосъобразен. Този извод е направен въз основа на императивната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, съобразно която общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища, като предвижданията им са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че одобрения с оспореното решение план съответства на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, като изложените в тази връзка съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Поради това неоснователни са изложените в касационната жалба възражения относно местонахождението на процесната улица. Разполагането й по предвидения с изменението начин, не прави плана неикономичен по правило. Тук следва да се има предвид и това, че решението - макар и неикономично за отделна личност, съответства на законовите предпоставки и е в интерес на обществото и на предвижданията на цялостното устройство на територията. Неоснователно e възражението на касатора относно законосъобразността на заповедта, с която е допуснато изработването на проекта за изменение на плана за регулация. На първо място следва да се посочи, че това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, като правилно съдът е приел, че е неотносимо към настоящия спор. В случая, следва да се отбележи, че в посочената от касатора заповед на главния архитект се касае не за разрешение за изработване на проект на първоначален ПУП, а за разрешение за изработване на проект на вече одобрен ПУП, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което представлява административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, като с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава и правната възможност за самостоятелното им оспорване по съдебен ред. Неоснователно е и позоваването по аналогия на текста на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Актът по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с който се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, подлежи на съдебен контрол, включително и след приемането на новата разпоредба на чл. 124б от ЗУТ (обн., ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г.). В ал. 4 на цитираната норма е предвидено, че решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не подлежат на оспорване. Доколкото обаче в чл. 135 от ЗУТ не е предвидено изрично препращане към цитираните текстове, то разширително тълкуване на ограничителната разпоредба не може да се прави, в какъвто смисъл са основните оплаквания в касационната жалба. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,