Решение № 7847 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Кюстендил, действащ чрез процесуалния представител Д. Ангелова, срещу Решение № 379 от 17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменен Отказ № 2530900193/06.11.2025 г. на Директора на РЗОК – Кюстендил, с който на основание чл. 73 ал. 1 и ал. 2 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и въз основа на медицински документ, издаден от ЛКК/ТЕЛК/НЕЛК съобразно конкретните нужди на лицето с увреждания, е отказано на Н. К. В., помощно средство / приспособление / съоръжение / медицинско изделие (ПСПСМИ)[заличен текст], на стойност 380 лева с НЗОК код по спецификация [заличен текст]. Преписката е върната на Директора на РЗОК - Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Н. К. В. заявление с вх. № 2530900193/05.11.2025 г. за отпускане на цитираните помощни средства с НЗОК код по спецификация 040106, съобразно мотивите на съдебното решение. Районна здравноосигурителна каса – Кюстендил е осъдена да заплати на С. Н. Величкова адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с чл. 8 ал. 1, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и държавна такса в общ размер на 209.63 (двеста и девет евро и шестдесет и три евроцента), равностойно на 410 (четиристотин и десет) лева. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Ответникът - Н. К. В., действащ чрез пълномощник адвокат С. Н. Величкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли то да се потвърди. Претендира да се заплати на процесуалния му представител възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице в настоящото производство по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 евро (триста евро), съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказът на директора на РЗОК – Кюстендил, да отпусне на Н. К. В., по заявление с вх. № 2530900193/05.11.2025 г., ПСПСМИ: [заличен текст] на стойност 380 лв. и обща стойност на отказаните ПСПСМИ: 380 лв. (триста и осемдесет лева). При издаване на процесния административен акт, органът излага мотиви, че съгласно публикувания списък-спецификация на интернет страницата на НЗОК данните в медицинския протокол, приложен към заявлението, не отговарят на описаните медицински изисквания на заявеното помощно средство. Развити са съображения, че съгласно тези условия те се ползват от лица с увреждания [заличен текст], които не позволяват използването на обикновените обувки. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира жалбата за основателна. Прието е, че по отношение на обективното състояние на Н. В. е посочено „[заличен текст]…и т.н.“. Според съда, това определя наличието на [заличен текст], което е предпоставка за отпускане на заявените помощни средства на заявителя. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че са налице условията по чл. 73, ал. 1 ЗХУ, тъй като жалбоподателят е представил медицински протокол на ЛКК, със съответния амбулаторен лист, в който е посочено точно необходимото му помощно средство. Формиран е извод, че след като в действащата към момента на издаването на отказа нормативна уредба няма възможност да се поставя допълнително материално-правно условие за пораждане на правото да се получи помощно средство, то такова изискване не може да бъде въведено с утвърдената от НС на НЗОК Спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и ремонтни дейности, след като не е част от предвиденото нормативно съдържание на конкретния списък. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. В чл. 73, ал. 1 ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравноосигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарски консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди, т. е. при предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности. Обосновани са възраженията на ответника по касация, че в противоречие със съдържанието на Спецификацията с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, органът интерпретира превратно медицинските условия като кумулативно изискуеми. Въведените медицински условия за отпускане (колона М от Списъка -спецификация) на назначеното от ЛКК помощно средство с [заличен текст], които не позволяват използването на обикновени обувки. [заличен текст]. От приложената медицинска документация е видно, че заявителят отговоря на гореизложените условия. Той е с [заличен текст], които според преценката на лекарите в ЛКК правят невъзможно носенето на стандартни обувки от него. Видно от констатациите, обективирани в Амбулаторен лист № 25309С0ВС078/04.11.2025 г., по отношение на състоянието на Н. К. В. е посочено наличие на [заличен текст]. [заличен текст]. При издаване на отменения от съда отказ, директорът на РЗОК – Кюстендил не е съобразил разпоредбата на чл. 69, ал. 6, изр. второ от ППЗХУ (в сила от 01.07.2022 г.), съгласно която не може да бъде отказано одобряване на заявлението, ако са представени всички изискуеми документи с необходимото съдържание за съответните изисквания. В контекста на изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с целта на Закона за хората с увреждания, прогласени в чл. 2 от с. з. В тази връзка съдът е посочил, че при преценката на основателността на подадено от лице с увреждане искане, при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото отказът за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на хората с увреждания, включително и обективната възможност за промяна в същото, противоречат именно на целите на посочените нормативни разпоредби. Безспорно е, че чрез използване на ортопедични обувки ще се подобри качеството на живот на Н. В. в съответствие с целта на чл. 2 от ЗХУ, а именно да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя подкрепа на тях и семействата им. Неоснователни са и възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Величкова, за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен договор за осъществяване на правна помощ от 16.03.2026 г. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, във връзка с §1, т.6 АПК юридическото лице, в структурата на което е касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С. Н. Величкова възнаграждение в размер на 300 евро (триста евро). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,