Определение № 5760 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 889/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Г. И. М.- В. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 484 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 9355 от 2022 г. на Варненския районен съд, 26 състав, потвърдено с решение № 804 от 30.06.2023 г. по гр.д.№ 823 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав /последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 2946 от 12.06.2024 г. по гр.д.№ 4098 от 2023 г. на Върховния касационен съд, първо г.о./, с което е отхвърлен предявеният от Г. М.- В. срещу К. В. К. и Д. Б. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост на основание изтекла придобивна давност за периода от 09.12.2005 г. до 18.07.2022 г. на 1/2 ид.ч. от подробно описан в решението недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. С решение № 562 от 08.10.2025 г. по настоящото дело на ВКС, ГК, първо г.о. молбата на Г. М.- В. е оставена без уважение. С молба вх.№ 18936 от 17.10.2025 г. Г. М.- В. е поискала постановеното от ВКС решение от 08.10.2025 г. да бъде отменено като недопустимо и на основание чл.270, ал.3 и чл.293 ГПК делото да бъде върнато за произнасяне по предявения иск. С писмен отговор от 02.12.2025 г. ответниците К. В. К. и Д. Б. К. заявяват становище за недопустимост на молбата от 17.10.2025 г. Върховният касационен съд, след като взе предвид обстоятелствената част и петитума на молбата от 17.10.2025 г. приема, че тази молба по съществото си представлява жалба срещу решението от 08.10.2025 г. Тъй като обаче решенията на ВКС по чл.303 и сл.ГПК /каквото е решението от 08.10.2025 г./ са окончателни и не подлежат на обжалване, жалбата срещу решението от 08.10.2025 г. следва да бъде върната като недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия