Определение № 233 от 22.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от [фирма] за спиране изпълнението на въззивно решение №146 от 22.07.2016г. по гр.д.№ 222/2016г. на Шументи ОС, с което е отменено частично решение № 249/28.08.2016г. по гр.д.№ 525/2015г. на Шуменки РС и вместо това дружеството-молител е осъдено да плати на П. Л. Д. сумата 29 260 лв., съставляваща разлика между изплатеното му общо трудово възнаграждение и дължимото минимално трудово възнаграждение за работници и служители, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава за периода на командироването му в срани от Европейския съюз от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. като шофьор на тежкотоварен автомобил на 12,5 тона, както и деловодни разноски за първа и втора инстанция в размер на 8493 лв. Представя квитанции за внасяне на двете суми по отделно в специалната сметка на ВКС за това. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането, данните по делото и закона, намира следното: С въззивно решение №146 от 22.07.2016г. по гр.д.№ 222/2016г. на Шументи ОС е отменено частично решение № 249/28.08.2016г. по гр.д.№ 525/2015г. на Шуменки РС и вместо това [фирма] е осъдено да плати на П. Л. Д. сумата 29 260 лв., съставляваща разлика между изплатеното му общо трудово възнаграждение и дължимото минимално трудово възнаграждение за работници и служители, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава за периода на командироването му в срани от Европейския съюз от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. като шофьор на тежкотоварен автомобил на 12,5 тона, както и деловодни разноски за първа и втора инстанция в размер на 8493 лв. Против въззивното решение е подадена от молителя в срок касационна жалба № 3804/08.08.2016г., която е в процес на администриране. Молителят има право да обжалва решението, внесъл е държавна такса в размер на 30 лв. за производството по допускане. На основание невлязлото в сила осъдително възивно решение е издаден изпълнителен лист, включително и за сумите за деловодни разноски. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист и за деловодните разноски не е обжалвано и е влязло в сила. Макар в частта за разноските въззивното решение да е с характер на определение, което преди да влезе в сила не съставлява изпълнително основание, изпълнителния лист е издаден и за двете суми и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20169300400776 на ЧСИ А. Л.. Представени са две квитанции за внасяне на двете суми по решението 29260 лв. - главница и 8493 лв. – деловодни разноски. Тези доказателства установяват, предпоставките на чл. 282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение. Осъдителното въззивно решение, което е предмет на изпълнение е обжалвано с касационна жалба. В настоящото производство съдът не може да обсъжда законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските. Към настоящия момент е висящо изпълнителното производство по изпълнение на осъдителното въззивно решение и за двете суми и производството по касационната жалба. Внесени са и суми в размер на паричните вземания. Спазени са изискванията на чл. 282, ал.2 ГПК, поради което искането следва да се уважи. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение