Решение № 131 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2011 г.

Решение № 131 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Общински футболен клуб С. - 2000", [населено място], срещу решение от 17.03.2011 г., постановено по гр. д. № 559/2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1899/2010 г. на Сливенски районен съд сдружението е осъдено да заплати на И. Р. И. сумата 83900 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009 г. анекс към трудовия договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата 15221,83 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2009 г. - м. февруари 2010 г., уговорено в т. 3 от трудовия договор, изменен с допълнително споразумение, ведно със законната лихва. Касационното обжалване е допуснато с определение № 15 от 06.01.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос за допустимостта на съдебното производство при постановено арбитражно решение по спора, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика - определение № 355 от 27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 203/2011 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е прието, че арбитражното решение на АС при Б. се ползва със сила на пресъдено нещо с предмет трудов спор, който не е арбитрируем, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, поради което съдебното производство по спора е недопустимо. В касационната жалба се поддържа, че решението е частично недопустимо. По съображения в жалбата се иска решението да бъде частично обезсилено по претенциите, по които е постановено решение на АС при Б. и производството частично прекратено. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по жалбата И. Р. И. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е осъдено Сдружение с нестопанска цел "Общински футболен клуб С. - 2000" да заплати на И. Р. И. сумата 83900 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009 г. анекс към трудовия договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата 15221,83 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2009 г. - м. февруари 2010 г., уговорено в т. 3 от трудовия договор, изменен с допълнително споразумение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че производството е допустимо предвид неарбитрируемостта на споровете, произтичащи от трудово правоотношение, и независимо от постановеното арбитражно решение от АС при Б. В разглеждания случай се претендира заплащане на сума, уговорена в трудов договор и анекс към сключения между страните трудов договор. Доводите на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае до спор за трудово възнаграждение, не са от значение за допустимостта на предявения иск, тъй като безспорно се касае до спор, произтичащ от трудово правоотношение, който е разрешен с арбитражно решение. Споровете, произтичащи от трудово правоотношение са неарбитрируеми - чл. 19, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 3 ЗМТА арбитражното решение по наербитрируем спор подлежи на отмяна независимо от основанието за неарбитрируемостта. С изменението на ЗМТА - ДВ, бр. 38 от 2001 г. е премахната нищожността като санкция за порочност на арбитражното решение. Срокът за предявяване на иска за отмяна на арбитражното решение е преклузивен. Пропускането на този срок окончателно стабилизира арбитражното решение независимо от тежестта на пороците, от които то е засегнато. Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението, и конститутивно действие, когато предявеният иск е конститутивен. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора - чл. 38, ал. 4 ЗМТА. С въззивното решение не е съобразено, че арбитражното решение на АС при Б. се ползва със сила на пресъдено нещо с предмет трудов спор, който не е арбитрируем, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, поради което съдебното производство по спора е недопустимо в частта по спора, разрешен с арбитражното решение. С арбитражно решение на АС при Б. по арб. д. № 80/2009 г., постановено на 27.01.2010 г. е разрешен със сила на пресъдено нещо спора между страните за следните претенции, предявени с исковата молба по настоящия спор: за сумата 18 800 лв., равняваща се на четири месечни заплати от по 4700 лв., съгласно договор № 890/02.02.2009 г., за периода м. септември 2009 г. - м. декември 2009 г.; за сумата 40 000 лв., представляваща допълнително възнаграждение съгласно анекс от 20.02.2009 г., р. II към договор № 890/02.02.2009 г.; за сумата 16000 лв., представляваща възнаграждение по 4000 лв. на месец, съгласно анекс от 20.02.2009 г. към договора, за периода м. септември 2009 г. -м. декември 2009 г. и 3 000 лв., представляващи сбор от дължими 200 лв. за всяко участие в официална среща. В частта по отношение на тези претенции въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството бъде прекратено. Извън разрешения с арбитражното решение спор, с въззивното решение, предмет на касационната жалба, са разгледани уважената частично претенция за възнаграждение по чл. 3 от договор № 890/02.02.2009 г., изменен с допълнително споразумение от 01.06.2009 г., с приспаднати удръжки, за м. август 2009 г. и м. януари и февруари 2010 г. - за сумата 11 212,83 лв.; сумата 12 500 лв., уговорена в раздел II на анекса от 20.02.2009 г.; сумата 12000 лв. - уговорено възнаграждение по 4000 лв. на месец, съгласно анекс от 20.02.2009 г. към договора, за м. август 2009 г., м. януари и м. февруари 2010 г. В тази част въззивното решение е допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно въззивният съд не е уважил искането му за допускане на свидетели за установяване на твърденията му, че ищецът не е полагал труд от началото на м. декември 2009 г., ангажирани с отговора на исковата молба. По делото е установено, че по разплащателните ведомости е начислено трудово възнаграждение на ищеца за отчетените присъствени дни през спорния период, отразени в съдържанието на ведомостите, по редовността на които не е имало спор по делото. Поради това страната, от която изхождат, не е могла да опровергава съдържанието им със свидетели. Неоснователни са доводите на касатора, че не е отговорено на доводите, че клаузите в анекса за заплащане на сумите, извън тези за участие в официални срещи, са без основание и че същите неоснователно се претендират като трудово възнаграждение. Такива не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното в допустимата му част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на Сдружение с нестопанска цел "Общински футболен клуб С. - 2000" следва да бъдат присъдени разноски по делото в трите инстанции по компенсация в размер на 4574,62 лв. и сдружението следва да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1428,51 лв. и за въззивното производство - още 410 лв., след отмяна на решението в частта за разноските и държавните такси. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение