Определение № 3740 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на и.д началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, чрез юрк. Русинова, срещу Определение № 94 от 20.01.2025 г., постановено по КАНД № 445/2024 г. на Административен съд – Ямбол. С обжалваното определение е спряно производството по делото до приключване на гражданско дело № 7814/2024 г. на Районен съд - Бургас. Частният жалбоподател намира оспореното определение за неправилно и необосновано, като счита, че не са налице предпоставките за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Излага, че за да издаде НП е взет предвид целия доказателствен материал, като не е придадено основно значение на предоставената справка. По подробно изложени доводи моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по ЧЖ – „Милат Карпет България“ ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени ЧЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Производство по КАНД № 445/2024 г. на Административен съд - Ямбол е образувано по молба за възобновяване на производството по КАНД № 281/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, приключило с Решение № 1383/17.07.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 123 от 01.04.2024 г. по АНД № 1356/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № BG2023/1000-1406/НП от 30.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас. В хода на производството е подаден иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване на неистинност на документ – „справка за закупените готови и полуготови килими“, по който е образувано гр.дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С Определение № 94 от 20.01.2025 г., постановено по КАНД № 445/2024 г. на Административен съд - Ямбол, съдебното производство е спряно до приключване на гражданско дело № 7814/2024 г. на Районен съд – Бургас, като съдът е приел, че изходът от гражданското дело има преюдициален характер по отношение на воденото пред него производство. За да постанови спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел, че решението по предявения установителен иск пред РС-Бургас по гр.дело № 7814/2024 г. е от съществено значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Претенцията по висящия установителен иск е да се признае за установено, че документът - Справка за закупените готови и полуготови килими, приобщен като доказателство по процесното митническо разследване, е неистински. Видно от доказателствата по делото административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за декларирани неточни данни в нарушение на Регламент (ЕС) № 952/2013, за произхода на килими, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Противно на твърденията на ответника, констатациите на наказващия орган за вмененото нарушение не се основават единствено на оспорената справка за закупените готови и полуготови килими и този частен документ не е използван като основно доказателство в рамките на проведеното митническо разследване. Оспореното наказателно постановление е издадено след обстоен анализ на множеството събрани доказателства, обуславящи формираните изводи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. След като административнонаказателното производство не се основава единствено на цитираната справка, то спорът по гр.д. № 7814/2024г. пред Районен съд – Бургас не се явява преюдициален и от съществено значение спрямо предмета на висящото пред АС-Ямбол касационно производство. При липсата на изискуемата се обусловеност между спряното дело и висящия граждански спор пред РС Бургас, следва извод, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, обуславяща спирането на производство. Като е приел друго, тричленният касационен състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение