Определение № 2573 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2023 г.

Подадена е молба вх. № 7226 от 25.04.2024 г. от Д. Д. Ц., действащ чрез упълномощения си представител адв. А. М.-П., за допълване на определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело за присъждане на деловодни разноски за производството пред ВКС за заплатени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат на всеки от тях съобразно представените договори за правна помощ в размер от по 1 200 лв. Сочи се, че с диспозитива на определение № 1431 от 26.03.2024 г., на двамата ответници са присъдени разноски, но е посочена само сумата по един от представените договори за правна помощ, а именно - за 1 200 лв. Ответникът по молбата – Община Стара Загора, чрез старши юрисконсулт Д. В., заявява становище за неоснователност на направеното искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК относно разноските. Изложени са съображения, че съдът вече се е произнесъл по искането на Д. Д. Ц.. Твърди се, че молба и становище от втория ответник по касация не е постъпила. Посочено е още, че липсват доказателства, че претендираните разноски са сторени, доколкото липсват доказателства, че адвокатският хонорар е бил платен. Сочи се също така, че вторият ответник не е направил искане за допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането в молбата и данните по делото, намира следното: Разноските, направени за касационното производство са претендирани с отговорите на касационната жалба, т.е. в срок. Те са доказани с приложени към отговорите на касационната жалба договори за правна помощ. Към отговор вх. № 7549 от 15.06.2023 г. от адв. А. Н. М.-П. – пълномощник на Д. Д. Ц., са приложени пълномощно, списък на разноските и договор за правна помощ. В договора за правна помощ е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. е изплатено в брой в деня на сключване на договора – 14.06.2023 г. Към отговор вх. № 7550 от 15.06.2023 г. от адв. Р. Д. Ж. – пълномощник на Р. Д. А., също са приложени пълномощно, списък на разноските и договор за правна помощ, в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. е изплатено в брой в деня на сключване на договора – 14.06.2023 г. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна защита и съдействие, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По настоящото дело са приложени договори за правна помощ с отразени в тях суми по адвокатските възнаграждения, изплатени в брой. Договорените възнаграждения са за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на договор на касационната жалба на Община Стара Загора против решението по в. гр. дело № 119/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора. От гореизложеното е видно, че е доказано извършването на разноски в производството, поради което те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ответниците по касация имат право на процесуално представителство и на разноски. Уговорени са и са платени в брой адвокатски възнаграждения в размер от по 1 200 лв. С определение № 1431 от 26.03.2024 г., постановено по настоящото гр. дело № 2781/2023 г., Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 110 от 17.03.2023 г. по гр.д.№ 119/2023 г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от Община Стара Загора. Осъдена е Община Стара Загора да плати на Д. Д. Ц. и Р. Д. А. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1 200 лв. С оглед недопускането до касационно обжалване на въззивно решение № 110 от 17.03.2023 г. по гр.д.№ 119/2023 г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от Община Стара Загора и предвид представените с отговорите на касационната жалба и от двамата ответници договори за правна помощ, с отразени в тях платени в брой адвокатски възнаграждения в размер от по 1 200 лв., на ответниците следва да се присъдят разноски за адвокатски възнаграждения в размер на още 1 200 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи, като на Д. Д. Ц. и Р. Д. А., следва да се присъди сумата от още 1 200 лв. разноски за адвокатски възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение