Определение № 3277 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Ромфея" ООД със седалище в гр.Пловдив, срещу протоколно определение №1149 от 06.02.2025г., постановено от Административен съд – Пловдив по адм. д. №2671/2024г. В частната жалба са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на район „Северен“ – Община Пловдив, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното протоколно определение №1149 от 06.02.2025г. по адм. д. №2671/2024г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по жалбата на „Ромфея“ ООД срещу разрешение №Т-208 от 29.05.2023г. на кмета на район „Северен“ – Община Пловдив. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.5 от АПК и е приел, че жалбата е просрочена. Съдът е изложил мотиви, че оспореното от „Ромфея“ ООД разрешение му е съобщено на 12.06.2023г., чрез управителя на дружеството Б. В., с писмо изх. №3-7000-683 от 08.06.2023г. Съдът е счел, че при това положение жалбата на „Ромфея“ ООД е просрочена и недопустима. Обжалваното определение е правилно. Установява се, че оспореното от „Ромфея“ ООД разрешение е съобщено чрез управителя на дружеството Б. В. на 12.06.2023г. - с писмо изх. №3-7000-683 от 08.06.2023г. С писмото не е посочено пълното съдържание на оспореното разрешение, но е посочено, че самото разрешение може да бъде получено в 14-дневен срок. При зачитане на този 14-дневен срок за получаване на самото разрешение, следва да се приеме, че срокът за оспорване на разрешението е започнал да тече от 27.06.2023г. В писмото освен това не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу разрешението. При това положение е приложим удължения срок за оспорване по чл.140, ал.1 от АПК, който е два месеца. При прилагане на този най-благоприятен за „Ромфея“ ООД срок, той е могъл да оспори разрешението в срок до 28.08.2023г. – първият работен ден при изтичане на срока на 26.08.2023г. /събота/. Подадената пред административния съд на 08.11.2024г. жалба е повече от година след законовия срок по чл.140, ал.1 вр. чл.149, ал.1 от АПК. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на обжалване за страната. Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с оспорване на получаването от управителя на дружеството Б. В. на писмо изх. №3-7000-683 от 08.06.2023г. Това писмо е съобщено на управителя Б. В. с приложеното по първоинстанционното производство на л.51 известие за доставяне. С частната жалба се твърди, че независимо от отразеното, че лично Б. В. е получил писмото, това не било вярно, а положеният подпис на известието за доставяне до името на Б. В., не бил негов. Тези възражения се правят за първи път с частната жалба и по аргумент от чл.220 вр. чл.236 от АПК е недопустимо разглеждането им едва в настоящото производство - поради забраната в посочените правни норми за нови фактически установявания. А на основание чл.219, ал.1 вр. чл.236 от АПК направените възражения не могат и да бъдат проверени в касационното производство, тъй като според тези правни норми в него са допустими само писмени доказателства. Същевременно административният съд не е и допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно приложеното на л.51 известие за доставяне. Според §1, т.36 от Закона за пощенските услуги, с известието за доставяне пощенският оператор информира подателя на препоръчаната пощенска пратка за доставянето й на получателя. В него /в известието за доставяне/ изрично е удостоверено връчването на писмото на Б. В., като това е подкрепено с негов подпис. Известието за доставяне е официален документ – съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения ред и форма. Като такъв и на основание чл.179, ал.1 от ГПК известието за доставяне съставлява доказателство за извършените от длъжностно лице и пред него действия. Затова известието за доставяне се ползва с формална материална доказателствена сила. Приложеното на л.51 известие за доставяне е представено от административния орган в проведеното на 06.02.2025г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание. На основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорващото дружество „Ромфея“ ООД е могло да оспори истинността на известието за доставяне най-късно до края на заседанието. „Ромфея“ ООД обаче не е направил това, тъй като дружеството не е било представлявано в това съдебно заседание. Затова няма основание да не се зачете материалната доказателствена сила на известието за доставяне и вместо това касационният съд да се основе на голословните твърдения на частния жалбоподател, че неговият управител не се е подписвал на известието за доставяне. Като не е осигурил представителство в проведеното на 06.02.2025г. открито съдебно заседание, „Ромфея“ ООД сам се е поставил в ситуация да не може да упражни правото си по чл.193, ал.1 от ГПК. С приключване на съдебното заседание на 06.02.2025г. е преклудирана възможността на „Ромфея“ ООД да оспори истинността на известието за доставяне. С подаването на частна жалба срокът за оспорване на известието за доставяне не се новира. Напротив - както вече се каза, такова оспорване е недопустимо в настоящото производство. В допълнение следва да бъде посочено, че нито в жалбата до административния съд, нито в производството пред този съд, „Ромфея“ ООД е заявявал доводи, че оспореният акт не му е съобщаван, поради което жалбата му е подадена в срок. Излагането на такива доводи биха били логични, тъй като, както се каза, оспореното от „Ромфея“ ООД разрешение е издадено година и пет месеца преди подаване на жалбата до първоинстанционния съд. Като не е навел такива доводи „Ромфея“ ООД не е дал основание за първоинстанционния съд да възникнат съмнения за редовността при съобщаване на оспорения акт с известието за доставяне. С оглед на изложеното жалбата на „Ромфея“ ООД е била просрочена. Налице са били условията по чл.159, т.5 от АПК. Обжалваното определение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение