Определение № 2694 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2247/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на ищеца А. В. С., съдържаща искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение №1131 от 13.03.2024 год., в частта му за разноските. Поддържа, че е претендирал присъждането на разноски с отговора на касационната жалба, към който са били приложени списък по чл. 80 ГПК и доказателство за сторени разноски за адвокатска защита в касационното производство /договор за правна защита и съдействие № 0242682 от 04.04.2023 год./. Ответникът Община Благоевград не изразява становище по искането. Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНО. Касационното производство е образувано по жалба на ответника Община Благоевград и е приключило с определението №1131 от 13.03.2024 год., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 106 от 24.02.20223 год. по в.гр.дело № 1101/2022 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. В отговора на касационната жалба А. В. С. действително е направил искане за присъждане на разноски в касационното производство. Както е посочено в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК, т. 1, само заплатените разноски подлежат на присъждане и страната, която претендира разноските, трябва да докаже плащането им. Такива доказателства в частност не са представени с отговора на касационната жалба. Представеният по делото списък на разноските съдържа изброяване на разходите, които страната е направила, но той няма функцията на документ, доказващ разхода /арг. от т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Следователно не са налице предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. Предвид изложените съображения, съдът