Решение № 2460 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2015 г.

Решение № 2460 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. заместник-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централното управление на НАП против Решение № 2862/23.12.2014 г., постановено по административно дело № 2847/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161301870/27.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 864/16.08.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се анализа, който е направил съдът на събраните по делото доказателства, както и правните изводи, до които е достигнал. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП". В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "АМАТ" ЕООД са определени допълнителни задължения към бюджета: данък върху добавената стойност в общ размер на 22 545,73 лева за отчетни периоди от 15.01.2009 г. до 31.08.2012 г. и са начислени лихви за просрочие в общ размер на 6 191,96 лева и корпоративен данък за отчетен период 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 297,16 лева и лихви 133,69 лева и за периода 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 2 177,10 лева и са определени лихви за просрочие в размер на 276,10 лева. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК и в хода й са събирани доказателства, целящи да се установи реалност на доставките на стоки по процесните фактури, които не са били осчетоводени от ревизираното лице и съответно сумите по тях не са участвали във формиране на данъчната основа за облагане. В хода на съдебното производство и предвид неоспорените доставки по фактурите, издадено от доставчика "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, съдът е приел, че общата стойност на стоките, закупени и използвани в търговската дейност на лицето е в размер на 7 484 лева, която сума е взета предвид за корекция на дължимия корпоративен данък за 2008 г. и 2011 г. Тази сума предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е била достатъчна да обоснове извод за достигнат резултат, надхвърлящ 50 000 лева, поради което за дружеството не е възникнало задължение за регистриране по ЗДДС и от там за заплащане на косвен данък. Поради обстоятелството, че тези фактури не са били осчетоводени, съдът е достигнал до извода, че все пак сумите по тях се явяват укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което правилно задълженията на дружеството са били определени в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. С изключение на "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, по отношение на останалите доставчици, съдът е достигнал до извода за липса на реално осъществени доставки на стоки и на това основание е отменил частично ревизионния акт. За да достигне до този извод съдът се е позовал на липсата на обичайно изискваните в хода на ревизиите документи, за придобиване на стоките, тяхното отделяне от рода и предаване на получателя, транспортирането и съхраняването им. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не е разполагало с процесните фактури и стоките, описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Не са събрани доказателства за разходи, извършени от дружеството във връзка с тези доставки, въпреки, че голяма част от доставчиците са декларирали, че стоките са транспортирани от клиента. Съдът е анализирал установените факти за всеки един от доставчиците, въз основа на което е установил следното: нито една от фактурите не съдържа подпис за получател; не са представени документи за извършено плащане по доставките; не са представени приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, а в случаите, в които са представени пътни листи, те не съдържат необходимата информация, за да се направи несъмнения извод, че стоките са били транспортирани именно до обекта, стопанисван от ревизираното лице; писмените обяснения на представителите на доставчиците съдържат само обща информация и не съдържат конкретни данни за мястото, лицата и начина, по който стоките са предадени от доставчика на получателя; от приходната администрация не са изискани и съответно не са представени други документи във връзка с фактическото осъществяване на спорните доставки. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - Пловдив са обосновани и правилни. Действително, както се твърди в касационната жалба липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч подписът на получател не е задължителен реквизит на съставения първичен счетоводен документ. Такова изискване не се съдържа и в нормата на чл. 114 от ЗДДС във връзка с редовността на съставените данъчни документи. Но така представените документи - без подпис на една от страната по сделката, не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в полза на ревизираното лице в търговския му обект. Освен това в част от спорните фактури, освен, че липсва подпис на получател, липсва и подпис за "съставител" и за "доставчик". По отношение на голяма част от доставките /с изключение на тези с доставчик "Кала Енджи 2008" ЕООД, "Крес - 92" ЕООД и част от фактурите, издадени от ЕТ "Румкар - Румен Илиев"/, не са представени писмени документи за извършено плащане. Тъй като предмет на доставките са били родово-определени стоки, съдът е анализирал предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Правилно съдът е приел, че постигнато съгласие между доставчиците и ревизираното дружество не е установено поради липсата на подпис от негова страна върху фактурите, както и при липсата на съответното отразяване на фактурите в счетоводството му. Не са представени доказателства и за фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване във владение на получателя. В тази насока особено съществено се явява установяване на обстоятелството по какъв начин, от кои лица и с какви превозни средства е извършен транспортът на стоките до търговския обект на дружеството. Преобладаващата част от доставчиците твърдят в своите обяснения, че транспортът на стоките е осъществен от клиента, тоест от ревизираното лице. Освен тези обяснения, от страна на приходната администрация не са събрани доказателства за установяване на това обстоятелство, не е установено дали дружеството разполага с превозни средства, с наети работници, извършвало ли е разходи за гориво при този транспорт, съставени ли са пътни листи и т. н. За останалата част от доставчиците има твърдения, че превозът на стоките е бил извършван с техен транспорт. За установяване на това обстоятелство са представени единствено писмени обяснения на представителите им, като липсват други доказателства в тази насока. От доставчика "Сигнал - 2" ЕООД са представени пътни листи, които обаче са с маршрут Пловдив - Сопот и Пловдив - Калофер, тоест не доказват превозване на стоките до обекта на ревизираното лице, който е в гр. Пловдив. От доставчика ЕТ "Румкар - Румен Илиев" са представени пътни листи, които отразяват извършването на превози с МПС с рег. № РВ6690АД и рег. № РВ5704ВН, които превозни средства се различават от автомобилите, посочени от търговеца в хода на първата ревизия и вписани в регистъра на РЗИ като предназначени за превоз на храни, който факт опровергава достоверността на твърдението за извършен превоз на стоките от този доставчик. В ревизионната преписка се съдържат свидетелства за регистрация на превозни средства, собственост на доставчиците "Дени - 5" ЕООД и "Кофи Сървис" ООД, но липсват други документи, установяващи превоз на стоки до обекта на "АМАТ" ЕООД. Предвид събраните по делото доказателства, необосновани са изводите на приходната администрация за реалност на спорните доставки на стоки и както е отбелязал съда в противоречие с установената им практика по този въпрос в случаите, когато следва да се преценява реалност на доставката за нуждите на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В тези случаи детайлно се изследва реалността на доставката, като се преценяват не само представените данъчни документи, но се издирват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, данни за осъществяване на престацията, в това число и от предходни доставчици, изискват се документи за фактическото предаване в патримониума на получателя на стоките, на тяхното складиране, съхранение и превозване. В конкретния случай този подход не е използван, а напротив - въз основа на твърде ограничените данни, събрани в хода на ревизионното производство е възприет неправилния извод за реалност на доставките по спорните фактури. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от страна на ответника не е направено искане за разноски в хода на настоящото производство. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение