Определение № 186 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 635/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Н. чрез процесуален представител адв. К. Д. /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ срещу определение № 4211 от 19.12.2019г. по в. гр. дело № 2412/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. Г. Н. чрез адв. К. Д. молба за допълване на решение № 2062 от 08.08.2019г. по в. гр. дело № 2412/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 60, ал. 6 ГПК. Поддържа становище, че съдебният състав не е съобразил, че последният ден на срока за обжалване на решението - 23.09.2019г., е неприсъствен ден и че срокът изтича в първия присъствен ден – 24.09.2019г., на която дата е подадена и молбата по чл. 248 ГПК. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ чрез адв. М. К. /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли определението да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената от Д. Г. Н. чрез адв. К. Д. молба за допълване на решение № 2062 от 08.08.2019г. по в. гр. дело № 2412/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че молбата е просрочена, тъй като срокът за подаването й е започнал да тече на 23.08.2019г., изтекъл е на 23.09.2019г., а молбата е подадена на 24.09.2019г., т. е. след преклузивния срок. Определението на Софийски апелативен съд е неправилно – постановено е в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид връчване на съобщението за изготвеното въззивно решение на въззиваемия ищец чрез адв. К. Д. на 23.08.2019г., срокът за неговото обжалване е започнал да тече от тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Съобразно чл. 154, ал. 1 КТ датата 22 септември - Ден на Независимостта на България е обявена за официален празник, а съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на В. празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. В конкретния случай 22.09.2019г. е неделя, поради което се налага извод, че 23.09.2019г. е неприсъствен ден. Следователно срокът за обжалване на въззивното решение и респективно срокът за подаване на молбата за неговото допълване или изменение по чл. 248 ГПК изтича на 24.09.2019г. Молбата на Д. Г. Н. чрез адв. К. Д. за допълване на въззивното решение е подадена на 24.09.2019г., т. е. в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по молбата на Д. Г. Н. чрез адв. К. Д. за допълване на решение № 2062 от 08.08.2019г. по в. гр. дело № 2412/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение