Определение № 10962 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на П. И. В., [ЕГН], от гр.Враца против определение № 1430 от 08.08.2024г., постановено по адм.дело № 491/2024г. по описа на Административен съд гр. Враца. В частната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по частната жалба – председателят на Комисия за защита от дискриминация(КЗД), не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, оставя без разглеждане жалбата на П. И. В. против Уведомление с изх. № 44-00-2498 от 26.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за защита от дискриминация, по чл. 30 от АПК и прекратява образуваното съдебно производство. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че липсва подлежащ на съдебно обжалване административен акт, както и правен интерес от оспорването му. Изложени са доводи за правната същност на оспореното пред АС - Враца Уведомление с изх. № 44-00-2498 от 26.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за защита от дискриминация, които се споделят от настоящия съдебен състав, а именно че същото има уведомителен характер по смисъла на чл. 30 АПК. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че това уведомление не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на обжалване. Административното производство пред КЗД се открива въз основа на редовно подадено искане, което следва да отговаря на посочените в АПК и специалните закони изисквания. При констатиране на нередовност, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, органът е длъжен да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщаването за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В разглеждания случай, КЗД след като е констатирала, че подадената жалба не отговаря на изискванията за редовност, поставени в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр., в съответствие с процесуалните правила, разписани в специалния закон и в АПК, е уведомила жалбоподателя, че следва да поправи жалбата си съобразно условията за редовност, посочени в чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 29 от АПК, като е дала срок по-дълъг от предвидения в чл. 30, ал. 2 от АПК за отстраняването им. Производството по отстраняване на недостатъците не е приключило, като в случая не е налице постановен прекратителен акт от комисията на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр., който би подлежал на самостоятелно оспорване. Предвид изложеното, решаващият правен извод на административния съд, че оспореното уведомление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и че липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, е правилен. Правилен е изводът, че няма законово защитен правен интерес от обжалването на уведомлението, а липсата на законово защитен правен интерес от обжалване обуславя процесуална недопустимост на подадената жалба на основание чл.159, т. 4 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,