Определение № 7580 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Н. В. В. от гр. София против определение № 4989 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. № 2768/2023г. по описа на Административен съд - София град. Определението се оспорва като нищожно, в условия на алтернативност се иска обезсилване като недопустимо или отмяна като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, състав трето отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - София град е постановил връщане на частната жалба от 30.08.2024г. на Н. В. В. против определение № 11599 от 11.07.2024г., постановено по същото дело № 2768/2023г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу решение № 217/16.03.2023 г. на СОС, прието по т. 12 от дневния ред по протокол №73/16.03.2023 г., с което е оставено без разглеждане искането на Н. В. В. за спиране на допуснато предварително изпълнение на решение № 217/16.03.2023 г. на СОС и производството по делото е прекратено. Определение № 4989 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. № 2768/2023г. по описа на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от административен съд, заседаващ в компетентен едноличен съдебен състав, съдържанието му е ясно и съотватства на приложимите норми на АПК, поради което не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. Определението е постановено в рамките на сезирането от страна на частния жалбоподател, т.е. съдът е правораздавал в рамките на предмета, с който е сезиран, поради което не е недопустимо, както неоснователно се твърди в частната жалба. При постановяване на обжалваното определение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е съобразено с изискванията на чл. 213а АПК. Преди постановяването му, съдът е оставил без движение частната жалба на В. срещу определение № 11599 от 11.07.2024г. по настоящото дело без движение с указание за отстраняване на нередовностите по частната жалба като посочи точно и мотивирано конкретните пороци на определение № 11599 от 11.07.2024г., съставляващи касационни основания. Указани са и последиците при неизпълнение на дадените указания в срок, а именно-връщане на частната жалба. В указания срок, нередовностите не са отстранени, поради което правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.231 вр. с чл.213а, ал.1, изр.2-ро и чл.212, ал.1, т.4 от АПК, частната жалба е върната на Н. В.. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,