Определение № 8164 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2026 г.
ВАССедмо отделение17.07.2026 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 23302 от 10.06.2026 г., постановено по адм. д. № 6521/2026г. по описа на Административен съд - София – град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. З. В., чрез адв. П. Бозов против определение № 23302 от 10.06.2026г., постановено по адм. дело №6521/2026г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение по заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0274-000109 от 28.04.2026г., издадено от полицейски инспектор към ОДМВР-София, РУ Ихтиман, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ бб) от Закона за Движение по пътищата – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Частният жалбоподател, сочи, че определението е неправилно, тъй като допуснатото предварително изпълнение ще причини значителна и трудно поправима вреда на дружеството а именно: ще доведе до отсъствие или намаляване на обема на работа. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище по нея и не представя писмен отговор. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0274-000109 от 28.04.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-София, РУ Ихтиман. За да постанови определението, предмет на контрол, АССГ съобразил, че предприетата по отношение на настоящия частен жалбоподател ПАМ е издадена във връзка с приетото от нейния издател, че в гр. София на автомагистрала А-1, в района на 3 + 448км., община Ихтиман, с посока към гр. София, е управлявал лек автомобил Тесла, с рег. № [рег. номер], собственост на „Неутрино Венчърс“ ЕООД, в лентата за принудително спиране, нарушението е заснето с камера на НТУ. Административният акт е издаден във връзка с АУАН 902992/27.04.2026г., съставен от ПИ при РУ Ихтиман, съставен по преписка 1204р-7221/26г. на ОДМВР-София, НТУ24-00-2446/25г. При тези данни органът приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „з“, бб) ЗДвП за издаването на заповедта. Съдът взел предвид и релевираните от В.В. твърдения, с които е мотивирал особеното си искане за спиране на допуснатото по силата на закона нейно предварително изпълнение – ПАМ, а именно вреди за бизнеса. Съдът е приел доводите за обичайни затруднения от подобен вид мерки като същите не са значителни и трудно поправими. Отчетено е, че срокът на мярката не е голям, а и отделно не са представени доказателства за вида и характера на бизнеса на В., от които да се направи извод за вероятното настъпване на значителни щети, непропорционални на защитените обществени отношения. Административния съд е приел, че не може да се приеме, че мярката е необоснована, тъй като не са представени доказателства. Първоинстанционния съд е приел, че не е основание за отмяна изтеклия срок за издаване на ЗПАМ. По тези мотиви съдът отхвърлил направеното от В.В. искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Определението е правилно. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0274-000109 от 28.04.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-София, РУ Ихтиман, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "бб" ЗДвП – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца", подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Принципно положение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като му придава изпълнителна сила преди да добие стабилитет. По тази причина това негово предварително изпълнение винаги предпоставя потенциалната възможност да бъдат причинени вреди на адресата на акта, но въпреки това в определени случаи, по предписание на закона, обжалването няма суспензивен ефект. Мотивите за законодателното разрешение, което изключва установения общ принцип на суспензивния ефект на жалбата, нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение в случай, че то може да причини на адресата на акта значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Последната може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за адресата на акта, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Вероятността от настъпването на вредата и възможният неин размер подлежат на доказване. При това, в хипотезата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Първоинстанционният съд е извършил преценка на твърденията на В., по отношение на липсата на предвидените в закона предпоставки допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, да бъде спряно. В случая, пред административния съд жалбоподателят не представя доказателства, както за наличието на нови обстоятелства, така и за вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Наведени са единствено твърдения, част от които се повтарят и в частната жалба, че притежава собствен бизнес и е необходимо да е постоянно в движение – присъства на срещи, посещава различни предприятия и др. Сочи, че срокът на мярката не е голям, но същата може да причини вреди, тъй като търговския оборот изисква навременни действия. Без наличие на СУМПС, ще се ограничи работата му, а отсъствието или намаляването на обема на работа, която извършва би могло да причини дългосрочни вреди. Към частната жалба е приложил екранна снимка на справка от Търговския регистър. Изложените доводи не могат да обосноват наличието на особено значим интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, презюмиран от законодателя за да допусне предварителното изпълнение на ПАМ, както основателно е прието в оспореното определение. Следва да се посочи, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Както се посочи, предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Доводите, че лишаването от възможност да се управлява МПС, е пречка за осъществяване на бизнес срещи, сочи на вреда, която освен, че не е труднопоправима, предвид наличието на обществен транспорт, се явява последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение. Останалите релевирани от частния жалбоподател съображения касаят законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ и са неотносими към предварителното й изпълнение и искането за неговото спиране. Наред с това, въз основа на представеното към частната жалба, доказателство, на което В.В. се позовава, не се установяват други релевантни за преценка наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК факти, освен тези правилно съобразени и обсъдени от първоинстанционния съд. Предвид всичко изложено, обжалваното определение се явява правилно и като валидно и допустимо, следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 171, т. 1
- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 172, ал. 6 ЗДвП
- чл. 166, ал. 4
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229