Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Е.Г., пълномощник на М. А. Я. с искане да бъде допълнено определение № 45/10.02.2021 г. по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че молителят ,като жалбоподател в частното производство е поискал заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение, но съдът не ги е присъдил. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното: Молбата е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение № 45/ 10.02.2021 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е отменил определение № 1432/16.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2886/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на М. А. Я. за изменение на постановеното по делото решение № 551/04.03.2020 г., в частта за разноските и е присъдил дължимите му се разноски за въззивното производство,съразмерно с отхвърлената с въззивното решение част от исковете,предмет на това производство. Разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя по частната жалба,тъй като производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,