Определение № 6325 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на В. Н. В. от София против определение № 15735 от 23.04.2026г., постановено по адм. дело № 4739/2026г. по описа на Административен съд София-град, в частта по т.1, с която е отхвърлено искането му за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № РИС26-РД48-19 от 30.03.2026г. на кмета на СО, район "Искър" и е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по делото. В частнат ажалба се излагат доводи за неправилност на определението в обжалваните части поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед и жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Ответната странакмет на СО, район "Искър" оспорва частната жалба и иска определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащи на обжалване определения (чл. 166, ал. 3 АПК), от страна по делото, за която са неблагоприятни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед е недоказано и неоснователно, тъй като не са налице факти, които да преодоляват особено важния държавен интерес да се освободи общинското жилище и се предостави на други нуждаещи се. Жалбоподателят, който е придобил недвижим имот на 19.02.2026г., както и притежава и лек автомобил, не може да се счете, че няма достатъчно средства да заплати такси и разноски по производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал.1,т.7 ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения за общинско жилище с жалбоподателя и членовете на семейството му-съпруга и три деца. По силата на чл. 46, ал.5 ЗОС е допуснато предварително изпълнение на заповедта, което може да бъде спряно от съда, по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда-чл. 166, ал.2 АПК. Твърдените от жалбоподателя материални и морални вреди от оставането без жилище на семейството, поради невъзможността да се наеме друго жилище, тъй като родителите не работят, не могат да преодолеят заложения в законовата разпоредба особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на административния акт. Жалбоподателят е придобил недвижим имот, макар и в съсобственост, на 19.02.2026г., като произходът на средствата за придобиването му е без правно значение към основанието за прекратяване на наемното провоотношение на общинското жилище. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че прекратяването на наемното провоотношение няма за пряка последица изземване на жилището. За това е необходимо издавена на друга заповед по чл. 65 ЗОС, която подлежи на самостоятелно основание и чието предварително изпълнение също може да бъде спряно от съда при наличие на основания по чл. 166, ал.2 АПК. Жалбоподателят е на [възраст], няма данни да страда от заболяване и не се сочат пречки да намери работа и да е трудово зает. Притежава ид.ч. от недвижим имот и лек автомобил, поради което не може да се приеме, че няма достатъчно средства да заплати такси и разноски за производството. По тези съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно изцяло и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,