Определение № 11814 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. от гр. Плевен, срещу Разпореждане № 3295 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. Твърди се неговата неправилност и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане съдът от първата инстанция е отхвърлил искането на частния жалбоподател Р. Д. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставянето на безплатна правна помощ за приподписване на частната ѝ жалба срещу Определение № 2954 от 29.08.2024 г. постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество позволяващи заплащането на дължимата се държавна такса, която е в минимален размер. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 204а АПК във вр. с чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и е условие за нейната редовност съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК, която изисква към подадената частна жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Въз основа на представените доказателства, административният съд е приел, че искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователно, тъй като той разполага с недвижимо имущество, което е декларирано и за него се заплащат данъци. Настоящата инстанция намира, че при правилно приложение на закона първоинстанционния съд е приел отправеното до него искане за неоснователно. Установено е по делото, че частния жалбоподател притежава недвижими имоти, като твърдяното, че не може да се реализират доходи от тях е недоказано, при положение, че реализирането на доходи от притежавани недвижими имоти зависи изцяло от волята на собственика им. Жалбоподателят получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст. От установеното по делото не може да се направи извод, че са налице обективни условия, които поставят страната в невъзможност да заплати дължимата държавна такса, която е и в незначителен размер. Установените по делото обстоятелства не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимостта както от освобождаване от държавна такса, така и от предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на частната жалба, поради което искането правилно е отхвърлено. При така изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение