Решение № 230 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8638/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Л. Д. срещу решение № 18922 от 03.06.2025 г., постановено по административно дело № 9209/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2/28.08.2024 г. на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на производствените правила се иска отмяната му. Навежда довод и за недопустимост на същото. Ответникът по касационната жалба – Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Наведеният довод, че същото е недопустимо като постановено от съдебния състав, който е прекратил производството по жалбата му не води до извод за наличие на твърденията му за липса на безпристрастност на същия, доколкото в случая липсва произнасяне по съществото на спора, а освен това с постановеното по адм. дело № 2706/2025 г. определение на състав на ВАС след отмяна на прекратителното определение делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти в пълнота, като жалбодателят не оспорва направените фактически констатации, а при извършената служебно проверка настоящият състав констатира, че същите са правилно установени въз основа приетите без възражения доказателства по делото. Правилни са и направените въз основа на установените факти правни изводи в решението. Правилно в обжалвания акт е прието, че Д. е извършил дисциплинарното нарушение, установено от дисциплинарния съвет, което се установява и от събраните в хода на производството доказателства. Дисциплинарното производство и това по оспорването му пред УС е проведено при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Наведените доводи в касационната жалба, че изводът на АССг за постановяване на решението на УС на ИДЕС при допуснати нарушения на тези правила е неоснователен. Касаторът твърди като процесуално нарушение използване на понятието системност, но в случая се установява, че с Решение № 8/27.06.2024 г. на Дисциплинарния съвет е прието, че извършеното от Д. нарушение е по чл. 45, ал. 2, т. 8 от Устава на ИДЕС – системно неизпълнение на задълженията за продължаващо професионално развитие и поддържане квалификацията на регистрираните одитори, което нарушение е изведено извън общопредвидените в ал. 1 на чл. 45 дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на Устава, Етичния кодекс на професионалните счетоводители, решенията на УС и Общото събрание на ИДЕС. При това наведеният довод за неправилно използване на термина „системност“ е неоснователно, доколкото същото е определящо за извършеното нарушение. Допълнително следва да бъде посочено, че към цитираната разпоредба е препращала разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, в действалата към момента на провеждане и приключване на дисциплинарното производство срещу Д. редакция. Неоснователен е и наведеният довод за направени допълнителни фактически констатации от УС на ИДЕС, а и такива конкретно не се твърдят от касатора. В обжалвания от него акт е извършена пълна проверка за законосъобразност на акта на ДС, като са изложени подробно установените факти в хода на дисциплинарното производство и наличие на хипотезите на приложимите в случая норми, при което е неоснователен и наведеният довод за неправилност на извода на АССг за постановяване на акта в предвидената от закона форма. Останалите наведени доводи на първо място са голословни и неподкрепени с доказателства, а освен това са извън предмета на делото пред АССг, който е бил проверка за законосъобразност на обжалван пред него акт, а не за неправилност или непълнота на въведени системи за информация. Последният наведен довод за неправилност на обжалваното решение поради недопустимо кредитиране на експертиза, изготвена по друго дело буди недоумение, тъй като в обжалваното пред настоящия състав решение липсва такова позоваване. Предвид изложеното и при извършената проверка касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е изяснил спора по същество, като е формирал изводите си изцяло върху събраните в хода на производството доказателства, които са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в претендирания размер от 600 лв., с равностойност 306,78 евро, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение