Определение № 7 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2841/2015 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], с която са предявени искове по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 06.07.2015 г., постановено по в. а. д. № 50/2015 г. от едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска търговско промишлена палата /АС при Б./. С посоченото решение дружеството - ищец е осъдено да заплати на [фирма] - [населено място], сумата 15 000 лв. - втора вноска по сключен между страните договор от 04.04.2014 г., ведно със законната лихва от 26.02.2015 г. до окончателното плащане, 705 лв. - адвокатско възнаграждение, и 946 лв. - деловодни разноски. С молба вх. № 11470/27.10.2015 г. ищецът [фирма] е представил доказателства за допълнително внесена държавна такса в размер на 66.04 лв., с оглед направено уточнение на цената на исковете. Към молбата е приложено и преводно нареждане от 26.10.2015 г. за внесена по сметката на ВКС за гаранции и обезпечения сума в размер на 15 000 лв. с посочено основание на превода „гаранция по т. д. № 2841/2015 г./. Внасянето на сумата е предприето в изпълнение на указания на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, дадени във връзка с искане на ищеца за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл.48, ал.2 ЗМТА. Изготвена е служебна справка от гл. специалист - счетоводител при ВКС, с която е удостоверено, че внесената сума е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 27.10.2015 г. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, приема, че са налице предпоставките на чл.48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на арбитражното решение, постановено по в. а. д. № 50/2015 г. от едноличен арбитър към АС при Б., поради което