Определение № 116 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 34/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение25.01.2023 г.докладчик Николай Иванов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2928/21.11.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 1678/2022 г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. С. срещу определение № 2928/21.11.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 1678/2022 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение съдът е отказал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на С. И. С. в производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Жалбоподателят С. И. С. и съпругата му С. Г. С. са предявили пред Окръжен съд – Пловдив /гр.д. № 998/2020 г./ отрицателен установителен иск за недължимост на посочени суми. Съгласно правилата за подсъдност делото е изпратено на Софийски градски съд, пред който ищците са поискали да им бъде предоставена безплатна правна помощ. Искането е оставено без уважение с разпореждане, което е обжалвано с частна жалба от 22.11.2021 г. Същата е върната с разпореждане от 06.01.2022 г. по гр.д. № 10501/2020 г. на СГС. Разпореждането е обжалвано и потвърдено с определение от 08.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1678/2022 г. на Софийски апелативен съд. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 17020 от 02.08.2022 г., като в хода на администрирането й жалбоподателят няколкократно е подавал молби за предоставяне на правна помощ. Такава му е отказана с обжалваното определение. Определението е правилно. Предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие. Системата за правна помощ обхваща случаите, в които закон предвижда задължително процесуално представителство, както и случаите, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Наличието на упълномощен процесуален представител по делото обаче изключва възможността за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на друг процесуален представител. В случая С. С. и С. С. са представили пълномощно в полза на адв. И. М., находящо се на л. 35 по гр.д. № 998/2020 г. на ПОС, което не е ограничено със срок или за конкретна съдебна инстанция, като няма данни същото да е оттеглено. Следователно е налице пречка за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя. Освен посоченото, обжалваният акт следва да бъде потвърден и поради следното: В случаите когато адвокатската защита не е задължителна /какъвто е настоящият/, правна помощ може да бъде предоставена само ако страната установи, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Във всички случаи липсата на средства се установява от претендиращият правна помощ. Той следва да представи доказателства за всички релевантни обстоятелства относно имущественото си състояние, включително за своите доходи и за тези на семейството си, за семейното си положение; здравословно състояние; трудовата заетост; възраст, на базата на които съдът да извърши преценката си. В тази връзка на жалбоподателя са били дадени изрични указания и срок от САС за представяне на доказателства за установяване на наличие на посочените обстоятелства към м. август 2022 г. /разпореждане №2969/11.08.2022 г./. Когато доказателства за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение не са били представени, какъвто е настоящият случай, за съда не съществува възможност да приеме молбата за правна помощ за основателна. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. При подаване на частната жалбата не е била внесена дължимата ДТ. Такава не се дължи от жалбоподателя с оглед определение от 08.07.2020 г. по гр.д. № 998/2020 г. на ПОС за освобождаването му от такси и разноски по делото, което не е отменено и важи до приключването на съдебното производство във всички инстанции. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение