Определение № 663 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 573/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. Х., гражданка на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Дилова, против определение № 33400/13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 8530/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Оплакванията са за незаконосъобразност на съдебния акт с искане за отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът - завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Аман, Кралство Йордания, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл.159, т.1 АПК, първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на А. Д. Х., гражданка на Сирия, против мълчалив отказ за издаване на виза D за събиране на семейство, уточнена впоследствие като подадена срещу изричен отказ за издаване на виза, издаден на 25.07.2025г. от М. Г., завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Аман, Кралство Йордания по заявление от 06.02.2025г. за виза тип D и прекратява производството по делото. За да постанови обжалвания резултат съдът приема, че жалбата срещу формирания мълчалив отказ е просрочена, поради което и същата не може да се счита като жалба срещу изричния отказ за издаване на виза. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че жалбата, подадане на 21.07.2025г. срещу мълчалив отказ по подаденото заявление на 06.02.2025г. е просрочена. В обжалваното определение са изложени подробни съображения, включително с правилно изчисляване на срокове в светлината на относимата правна уредба, към които настоящият състав препраща, съобразно правилото на чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Наред с това, правилно съдът е счел, че след като жалбата срещу мълчаливия отказе просрочена, то същата не може да се счита като надлежно подадена жалба срещу изричния отказ за издаване на виза. Предвид обстоятелствата, установени по делото, изричният отказ от 25.07.2025г. следва да се счита оспорен едва с уточнението на жалбата от 24.09.2025г., поради което жалбата срещу него, е просрочена, като подадена извън законовия 14- дневен срок. Обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав