Определение № 262 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3554/2015 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма], касатор по т.д.№3554/2015г. на ВКС на РБ, І т.о., за освобождаване на сумата от 29 721,26 лева, преведени по сметка на ВКС на РБ във връзка със спиране на изпълнението на решение №1835/17.08.2015г. по в.гр.д. №4508/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО. С определение № 618/02.11.15г. по ч.т.д.№3118/2015г. Върховният касационен съд, ТК, ІІ отд., е спрял изпълнението на решение №1835 от 17.08.2015г. по в.гр.д. №4508/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Съдът е констатирал, че молителят (длъжник по изпълнението) е представил обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 от ГПК в размер на сумата от 29 721,26 лева С определение №177/12.07.2016г. по т.д.№ 3554/2015г. ВКС, ТК, І отд. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана от [фирма], с която е потвърдено решение от 28.07.2014г. по гр.д. №2885/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на Д. И. Д., на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата 15 027,73 евро, като получена без основание и съставляваща сбор на надвзети суми над дължимата възнаградителна лихва по чл.9 ал.2 от договор №0010-0206-000 000 00939/2007г. за предоставяне на кредитна линия с ипотека, сключен на 19.12.2007г., за периода от 04.02.2008г. до 14.01.2013г., ведно със законна лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба /01.03.2013г./до окончателното й изплащане и обезщетение за забавено плащане за периода от 29.01.2013г. до 28.02.2013г. в размер на 168,51 евро. В молбата за освобождаване на внесената гаранция молителят [фирма] твърди, че е заплатил на кредитора Д. И. Д. сумите от 15 196,24 евро – присъдена с решението сума, 5 390,65 евро - присъдена законна лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.08.2016г. и 2 119,62 лева съдебни разноски. С допълнителна молба от 03.11.16г. е представил писмени доказателства, че вземанията на кредитора са погасени, чрез извършени плащания по посочена от него банкова сметка. В срока за отговор кредиторът Д. И. Д. изрично е изразил съгласие за възстановяването на внесеното обезпечение на молителя. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че на основание чл.282 ал.5 от ГПК обезпечението, което е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, следва да се преведе по сметката на молителя. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,