Определение № 5266 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4680/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Софийски градски съд против определение № 2092 от 16.08.2024 г. по гр.д.№ 2792/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на Софийски градски съд за изменение на решение 693 от 10.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 200 лева за първата и въззивната инстанция. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради това, че СГС е представлявано от упълномощен от председателя съдебен помощник и това отговаря на изискването на чл. 33, т.3 ГПК за процесуално представителство, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК претендираното възнаграждение е дължимо и моли да му се присъди. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което е предвидено обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2 ГПК. Данните по делото са следните: С решение № 693 от 10.06.2024 г. по гр.д.№ 2792/2023г. на Софийски апелативен съд е отменено изцяло решение № 448 от 31.07.2023 г. по гр.д. 558/2021 г. на Окръжен съд София и вместо това е отхвърлен предявеният от К. М., немски гражданин, [дата на раждане], с адрес: Федерална република Германия, [населено място], [улица], иск по чл. 49 ЗЗД против Софийски градски съд за сумата 1 886 000 лв. и сумата 13000 лв., представляващи неприсъден и непогасен остатък от обезщетение в общ заявен размер 2 000 000 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконен съдебен акт (Решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306 / 1996 г. на СГС), ведно със законната лихва, считано от 21.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. С решението не е присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение. Подадената молба по чл. 248 ГПК е оставена без уважение с обжалваното определение. Съдът е приел искането за допустимо, но го е отхвърлил като неоснователно с мотив, че чл. 78, ал. 8 от ГПК не следва да се тълкува разширително в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди и на съд, представляван в производството от съдебен помощник. Определението е неправилно. Съгласно чл. 32, т.3 ГПК, юридическите лица се представляват по пълномощие пред съд освен от юрисконсулт и от служител с юридическо образование в ЮЛ. Изискването е този служител освен да има юридическа правоспособност, да работи по трудово или служебно правоотношение в ЮЛ. Съдебните помощници отговарят на тези изисквания, когато са изрично упълномощени от председателя на съда, който е и негов представител. Съществено е не наименованието на длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чиито служител е. /В този смисъл Определение № 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о., Решение № 163 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., Определение № 78 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 16/2020 г., IV г. о., Определение № 50005 от 7.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2517/2022 г., IV г. о./ Предвид крайният резултат по спора, това, че искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е заявено в срок и на основание чл. 78, ал.8 следва да се присъди на СГС претендираното юрисконсулско възнаграждение на първа и въззивна инстанция в размер по 200 лв., т.е. общо 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение