Определение № 1965 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Нимекс-2004 М“ ООД, чрез адвокат Балджиева, срещу определение № 27274 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10049/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. Иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и се явява допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на „Нимекс-2004 М“ ООД против Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, за изменение на определените с Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, считано от 01.01.2022 г., в частта му по т. 1.6. С обжалваното определение административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспорената точка от решението е била предмет на разглеждане по няколко дела, приключили с влезли в сила с решения, с които са отхвърлени подадените жалби. От правна страна е основал съдебния си акт на разпоредбите на чл. 159, т. 6 и чл. 177, ал. 3 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 159, т. 6 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата има предвид обективна и субективна идентичност на висящото оспорване с оспорването, по което има влязло в сила решение, т. е. необходимо е както предметът на делото, така и страните да са едни и същи. В случая е налице идентичност в предмета на оспорване, но такава не се установява по отношение страните по посочените дела, като частният жалбоподател не е бил страна в производствата, приключили с влезли в сила съдебни решения. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 183 АПК съдебното решение, с което оспореният общ административен акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички, но не и ако оспорването е отхвърлено. Влязлото в сила съдебно решение, с което се отхвърля оспорването, е пречка за оспорването на административния акт като нищожен или на друго основание съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, като тълкуването на разпоредбата налага извод, че тази пречка е по отношение страните по делото, тъй като отхвърлителното решение има сила само за тях. По тези съображения обжалваното определение като постановено при липса на посочените в него основания се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,