Определение № 67 от 11.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 306/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 11805/ 13.06.2019 г. на П. Д. С. против определение № 1697 от 23.05.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2387/2019 г. от състав на Апелативен съд - София. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. От ответника по частната жалба „БМД ПРОТЕКШЪН“ ООД е постъпил писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че постановеното от Софийски градски съд определение от 19.03.2019 г., съдържащо произнасяне относно направените от настоящия жалбоподател доказателствени искания, не подлежи на инстанционен контрол, защото попада в категорията на съдебни актове, чрез които съдът администрира делото и може сам да ги измени или отмени, следователно не попадало в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които е предвидено изричното им обжалване. Определение, с което се оставя без уважение доказателствено искане не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и не е предвидено тяхното самостоятелно обжалване. Правилността на постановеното, от Софийски градски съд, определение следва да се провери по пътя на инстанционния контрол на съдебното решение или акт, с който се слага край на производството, но не и по реда на самостоятелното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС