Определение № 17 от 21.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2013 г.

Постъпила е молба от адв.Б. Г. като процесуален представител на ответниците по касационна жалба Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В.,К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. с искане за отвеждане на съдия Светлана Калинова-докладчик по настоящето дело, на основание чл.23 вр. чл.22,ал.1 ГПК. В молбата се поддържа, че съдията-докладчик си е направил отвод по предходно дело между същите страни / [фирма]/ с предмет на спора – реституционни права върху същия имот, по който в настоящето производство се претендира заплащане на обезщетение за ползване и подобрения, което според молителите представлява основание за отвеждане. Поддържа се също така, че съмнения за безпристрастността на докладчика е и непроизнасянето по искането за вярно изчисление на дължимите държавни такси за период повече от два месеца и половина, в който насока молителите са подали жалба срещу целия състав за неизпълнение на Закона за държавните такси и образуване на дисциплинарно производство, като поддържат, че самия факт на подаване на жалба срещу състава също води до липса на безпристрастност. Настоящият състав на ВКС приема,че не са налице основания за отвеждане на съдия Светлана Калинова от участие в състава по настоящето дело, като съображенията за това са следните: С определение №425/28.11.2012г., постановено по гр.д.№723/2012г. съдия Светлана Калинова е отведена от разглеждането на гр.д.№723/2012г. на основание чл.22,ал.1,т.5 ГПК по причина участие в производство при решаване на делото при касационно обжалване на прекратително въззивно определение с произнасяне по процесуално-правния въпрос,с оглед на който е било поискано допускане на касационно обжалване по същото дело. Основанието за отвеждане на съдия по реда на чл.22,ал.1,т.5 ГПК в друго производство обаче не представлява обстоятелство, което да поражда основателно съмнение в безпристрастността му. В настоящия случай съдия Светлана Калинова е участвала в производството по ч.гр.д.№189/2009г. по описа на ВКС,ІІ ГО с предмет обжалване на определение по допускане на обезпечение, в което производство въпроси, свързани с допустимостта и основателността на предявения иск не са разрешавани. Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставките по чл.22,ал.1 поради непроизнасяне по искане за вярно изчисление на дължимите държавни такси за период повече от два месеца и половина – по подадената на 27.09.2013г. молба съставът се е произнесъл с определение №278/01.11.2013г. Следва да бъде отбелязано също така, че допуснати грешки при произнасяне по движението на делото не съставляват основание за отвод по смисъла на чл.22,ал.1 ГПК, вкл. и грешки при изчисление на дължимата държавна такса. Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставките по чл.22, ал.1 ГПК поради подадена от страна по делото жалба срещу член на съдебния състав, вкл. с искане за образуване на дисциплинарно производство. Подаването на такава жалба изразява становището на страната за изпълнение на задължение по Закона за държавните такси, което, с оглед на обстоятелството, че действително първоначално дължимата държавна такса е била погрешно определена, не се отразява на отношението на съдията – докладчик към спорещите страни и на неговата безпристрастност. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение