Определение № 2720 от 21.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 13585/02.08.2024г., на адвокат Б. Л., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630 по описа на ВКС за 2023г. чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство на ответника В. П. П. пред трите инстанции. Релевирани са доводи, свързани с правната сложност на делото(оставянето за първи път без приложение на разпоредбата на чл.86 ЗЗД, поради несъответствието й в случая с правото на Европейския съюз); с цената на отхвърления иск за законна лихва; за дължимата от съда подкрепа на адвокатурата и за необходимостта от съответствие между адвокатското възнаграждение и знанията, уменията и труда, вложени от адвоката по конкретното дело, резултата по делото и приноса за развитие на правната система. С подадения чрез адв.Х. И. от САК писмен отговор насрещната страна „Юробанк България“АД оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Съставът на I т.о., въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В случая при определяне на размера на допълнителното адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА пред трите инстанции следва да се вземат предвид съдържанието и обемът на подадената чрез адвокат Б.Л. касационна жалба и поставените за обсъждане в нея правни въпроси, част от които изискват съобразяване с посочена практика на СЕС; съдържанието и обемът на изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, обжалваният материален интерес, разглеждането на делото и в открито заседание пред касационната инстанция с участие на адв.Б.Л. и частичното уважаване на подадената касационна жалба. Съобразими са високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, високата степен на дължима грижа при осъществяване на произтичащите от договора и закона задължения, имуществената отговорност по договора за правна помощ и предвидена в закона дисциплинарна отговорност. Следва да се вземе предвид и размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция на насрещната страна - 2 140лв. Като обобщение, справедливото възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, за вложените пред трите инстанции професионални знания, усилия и труд от адвокат Л., е в общ размер от 2000лв. Искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА се явява основателно и се уважава чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА пред трите инстанции в общ размер от 1600лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: