Определение № 7125 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК по частна жалба на В. С. И. и Л. С. Д., чрез адв. Порязов, срещу определение №708 от 21.05.2025г., постановено по адм. д. №1173/2023 г. по описа на Административен съд - София област, с което е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № ТС-641/12.07.2023 г. на кмета на Община Елин Пелин и производството по делото е прекратено. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Елин Пелин не ангажира становище по частната жалба. Ответниците А. Б. Л. и Н. Ц. З., чрез адв. Арбов, в писмен отговор по жалбата, оспорват нейната основателност и молят за оставяне в сила на определението като законосъобразно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: За да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу заповед № ТС-641/12.07.2023 г. на кмета на Община Елин Пелин, с която на основание чл. 135а във вр. с чл.134,ал.2, т.6 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ IX-292 и УПИ X-292 в [населено място], община Елин Пелин за образуване на три нови УПИ, както следва: IX-292 – „за жилищно строителство“, УПИ XVI-292 – „за жилищно строителство“ и УПИ X-292 – „за жилищно строителство“ е процесуално недопустима, поради липсата на качеството им на заинтересовани страни по смисъла на чл.131 ЗУТ. След обсъждане на приетите по делото съдебно-технически и съдебно-почеркови експертизи, първоинстанционният съд е извел решаващият правен извод, че няма неуредени сметки по действащия план за регулация от 1964г., поради което и липсата на обща регулационна граница между УПИ IX-292 и УПИ X-292 и собствените на жалбоподателите УПИ XV-291 и УПИ XI-291, В. С. И. и Л. С. Д. не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед. Определението е постановено в съответствие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка. Правният интерес от оспорването на заповедта се преценява на база засягане правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имоти, предмет на разрешеното изменение на плана. В тази връзка кръга на заинтересованите лица се определя съобразно чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, но при съобразяване на данните за собственост на УПИ-ти /парцели/ по действащия план, който в случая е безспорно, че е одобрения такъв от 1964г. Последващото изменение на плана от 1969г. касае единствено нанасянето /корекцията/ на съществуващия канал между съсобствените на заявителите А. Б. Л. и Н. Ц. З. УПИ IX-292 и УПИ X-292 и тези на жалбоподателите В. С. И. и Л. С. Д. УПИ XV-291 и УПИ XI-291. Безспорно е установено по делото от приетата съдебно-техническа експертиза, че между тези УПИ-ти няма обща граница, тъй като те всички граничат с въпросния канал. Следователно В. С. И. и Л. С. Д. не разполагат с право на жалба по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 до т.5 от ЗУТ, тъй като съсобствените им УПИ XV-291 и УПИ XI-291 не само не фигурира в разпоредителната част на оспорената заповед, но не се засягат регулационно от нея. Предмет на плана е единствено разделянето с вътрешни регулационни линии на УПИ IX-292 и УПИ X-292 на три нови УПИ-ти, без промяна в останалите регулационни граници. Неотносимо е позоваването в частната жалба на нормата на § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, която норма касае единствено неприложените планове по ЗТСУ/отм./, но не и по предходни нормативни актове, какъвто е ЗПИНМ. Следва да се отбележи, че оплакванията свързани с неуредени сметки по действащата регулация от 1964г. касаят претенции, относими в исково производство, каквото е заведено от касаторите. Спорът за собственост обаче не е основание за признаване качеството на заинтересовани страни на В. С. И. и Л. С. Д. по чл.131 ЗУТ, а също не оказва влияние върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, тъй като тези обстоятелства се преценяват към момента на издаване на процесната заповед. В тази връзка не съставляват съществени процесуални нарушения и неточностите в обжалваното определение, визирани в касационната жалба, досежно вписванията в титулите на собственост. Ирелевантно се явява и позоваването на давностно владение, както и местонахождението на съществуващите граници на имот с пл.№291 по кадастралния план. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 4 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците А. Б. Л. и Н. Ц. З., липсата на възражение за прекомерност от частните жалбоподатели и приложените доказателства за реално заплатено адв.възнаграждение от 1250лв., частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят поравно разноски за настоящето производство в размер на 1250лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК