Определение № 5570 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С. чрез адв.Д. Н. касационна жалба с вх.№ 8850 от 23.10.2023 г. срещу решение № 241 от 05.09.2023 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по гр.д. № 364/2023 г. по описа на същия съд. Касаторите считат, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон – след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът не е възложил на вещо лице да състави дялове според квотите на съделителите; не била допусната поискана експертиза за съставяне на дяловете с минимално заплащане на уравнение. Съставеният от съда проект за разделителен протокол не бил основан на заключение на вещо лице за всички допуснати до делба недвижими имоти, с което бил нарушен принципът на равенство при извършване на делбата. Извършеното разпределение на част от имотите не съответствало на данните по делото. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: Следва ли съдът да основе решението си за съставяне на разделителен протокол в нарушение на изискванията на чл. 347 ГПК без да има заключение на вещо лице, изготвено при спазване правилата на Закона за наследството ? В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация А. С. и Д. С. изразяват чрез адв.Т. К. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта относно съставения проект за разделителен протокол за проверка допустимостта на решението по следните съображения: До делба са били допуснати 16 земеделски земи и един незастроен УПИ, съсобствени между касаторите и А. С. по наследяване от Г. С.; както и три незастроени и едни застроен УПИ, съсобствени между касаторите и А. С. и Д. С. в СИО. С обжалваното решение съставът на въззивния съд потвърдил първоинстанционното решение, с което за първата група имоти е съставен проект за разделителен протокол, а за втората група е извършена делба чрез разпределяне по реда на чл.353 ГПК. На А. С. и Д. С. е поставен в общ дял застроеният УПИ с жилищната сграда; на касаторите са поставени в общ дял трите незастроени УПИ. Поставянето на имотите в общ дял е в съответствие със заявените искания на съделителите. На самостоятелно обжалване подлежи решението само в частта, с която е извършена делбата по реда на чл.353 ГПК. Съгласно чл.351 ГПК на обжалване подлежи решението, с което на основание чл.350 ГПК се съставя и обявява окончателния разделителен протокол. В частта, с която на основание чл.347 ГПК е обявен проект за разделителен протокол, първоинстанционното решение не подлежи на обжалване. С въззивното решение съдът се е произнесъл както по извършването на делбата на втората група имоти - застроен и незастроени УПИ, така и по съставянето на проект за разделителен протокол, като е потвърдил изцяло решението на районния съд. С оглед произнасянето на въззивния съд по жалбата срещу решението (с характер на определение) по чл.347 ГПК, касационно обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение в посочената част. В частта, с която е потвърдено извършването на делбата по реда на чл.353 ГПК, не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираният от касаторите въпрос не касае решението по извършване на делбата по чл.353 ГПК, а е насочен към действията на съда по съставяне на проекта за разделителен протокол по чл.347 ГПК. Следователно няма основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна причина за недопускане на исканото касационното обжалване. Касационният съд няма правомощия да извлича правния въпрос от значение за изхода на спора от съдържанието на жалбата и/или изложението. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, формулираният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, трябва да има конкретно значение за резултата по спора. В случая въпросът за съставянето на проект за разделителен протокол няма отношение към произнасянето на въззивния съд по извършването на делбата чрез разпределение на част от допуснатите имоти. Следователно липсва основание за допускане до касация на въззивното решение в неговата допустима част, с която е потвърдено извършването на делба на част от имотите чрез разпределение по чл.353 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение