Определение № 1074 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител М.Тодорова експерт с юридическо образование срещу определение № 6385 от 12.06.2025 година, постановено по адм. дело № 3030 по описа за 2025 година на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Комисия за защита на личните данни срещу решение № 23148/12.11.2024г., постановено по адм.дело № 7901/2024г. на Административен съд София-град и прекратено производството по делото, както и осъден касатора на разноски.

Твърди се неправилност на определението като развиват подробни доводи и иска отмяната му като се върне делото за разглеждане по същество.

От Х. П. е постъпил отговор на касационната жалба с твърдение за неоснователност.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

В много подробни мотиви, относими към приложимата разпоредба на чл. 200, ал.1 от АПК и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. Върховен административен съд, Общо събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС по т. дело № 10/2019 г., тричленен състав на ВАС е приел, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта.

Определението е неправилно. Настоящият петчленен състав на Втора колегия не споделя направения извод за недопустимост на касационното обжалване. Касационният съд не обследвал задълбочено производството развило се пред първоинстанционния съд, както и не е анализирал издадения административен акт и специфичното производство по неговото издаване.

Предмет на обжалване пред административния съд е решение Комисията за защита на личните данни, издадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 5, б.“в“ и чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСОПИН, с което е прекратена проверката по сигнала на Х. П., т.к. били предприети конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението.

Съдът не е съобразил съществото на постановения акт, както и специалните разпоредби на ЗЗЛПСОПИН, по които е издаден. Не е взето предвид, че административният орган се е произнесъл с изложени мотиви, а не е отказал да разгледа по същество искането на лицето, чиито права са засегнати. Административният орган при своето произнасяне по същество е визирал резултатите от извършените проверки от компетентните органи, предписания за отстраняване на констатираните нарушения на работодателя. Видно от мотивите на оспорения административен акт, е посочено, че в компетентност на КЗЛД е да предостави мерки за подкрепа по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗЛПСОПИН и предоставена информация на сигнализиращото лице. В решение № КВПС-01-33/2023 г. от 25.06.2024 г., УИН WB2311280001, на Комисията за защита на личните данни, образувано въз основа на подаден на 28.11.2023 г. от П. сигнал с УИН WB2311280001 по реда на ЗЗЛПСПОИН е конкретно е посочено защо се прекратява проверката, а именно вследствие предприетите конкретни мерки от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛПСОПИН, целящи преустановяване на констатираното нарушение. Проверката е прекратена по подадения сигнал и искане за защита на основание чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „в“ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСОПИН, като административният орган се аргументира с предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на констатираното нарушение. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „в“ „ Комисията прекратява проверката с предприемане на действията по т. 1 – 4“, които са

„ 1. предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението в случаите, когато е констатирано такова;

2. изпращане на съдържащата се в сигнала информация на компетентните институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз с цел последващо разследване, когато това е предвидено в актове на Европейския съюз; в тези случаи сигнализиращото лице се уведомява за препращането в 7-дневен срок;

3. сезиране на прокуратурата в случаите на констатирано престъпление;

4. предприемане на мерки за защита на лицето, подало сигнала;

Следователно основанието за прекратяване на проверката, е изрично посочено в закона, то е мотивирано в оспорения административен акт и не представлява отказ на административния орган да се произнесе по съществото на спора, каквато е хипотезата на чл.197 ГПК и съответно процесуалната последицата на чл.200 АПК.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е провел производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, като правилно определил предмета на спора относно това доколко Комисията е предприела мерки за защита по отношение на лицето, подател на сигнала и доколко законосъобразно са били налице условията за прекратяване на проверката по сигнала.

Като не е изяснил правилно характера на развилото се пред първоинстанционния съд производство и оспорения административен акт, касационният съд неправилно е лишил административния орган от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт. Приложението на разпоредбата на чл.200 от АПК с оглед съдебната практика и съобразно с Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. Върховен административен съд, Общо събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС по т. дело № 10/2019 г., не следва да се извършва автоматично, а след задълбочен анализ на характера на развилото се пред административния орган производство и постановения от него административен акт.

Определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество на касационната жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия