Определение № 50017 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. П. М., чрез пълномощника адв. Д.И., срещу определение №260004/06.01.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 2214/2019г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Й. М. за изменение на решение № 260088/18.11.2021г., постановено по същото въззивно гр.дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Т. Д. Л., чрез адв. Хр.Х., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 260088 от 18.11.2021г. по въззивно гр.дело № 2214/2019г. Варненският окръжен съд е прекратил, като недопустимо, производството по предявения от Й. П. М. против Т. Д. Л. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата 20 000 лева-изтеглени парични средства от банковата сметка на ищеца в периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г., с които ответницата неоснователно се е обогатила и е осъдил, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, ищеца М. да плати на ответницата Л. разноски за въззивното производство в общ размер 1 230 лева. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, съставът на ВКС е отменил изцяло решението № 260088 от 18.11.2021г. по в.гр.дело № 2214/2019г. на Варненския окръжен съд и е върнал делото на въззивния съд за разглеждане на предявения от М. против Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Предвид резултата от касационното обжалване, на отмяна подлежи и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №260004/06.01.2022г. по в.гр.дело № 2214/2019г. на Окръжен съд-Варна, предмет на подадената от М. частна жалба, по която е образувано настоящото частно производство. С това определение въззивната инстанция е оставила без уважение молбата на М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съобразявайки изхода на делото във въззивното производство. Отмяната изцяло на въззивното решение и възстановената висящност на спора по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обуславя отмяна и на определението по чл. 248 ГПК, като за дължимите на страните разноски за производството, включително и тези за настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО