Определение № 4488 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на от 19.06.2005 г., подадена от М. Б. И., чрез адв.Д. срещу определение №322/05.06.2025 г., постановено от Апелативен съд Велико Т. по в.гр.д. № 434/2024 г., с която е оставена без уважение молбата й от 08.04.2025 г. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението на въззивния съд от 27.02.2025 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Излага становище, че преценката на съда за обема на извършената работа /подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство в едно заседание/ от процесуалния представител на насрещната страна и фактическата и правна сложност на делото, не обуславят присъдения от въззивния съд размер на адвокатско възнаграждение от 2 520 лв. Съдът не бил съобразил и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., според което размерите, посочени в Наредба № 1 от 2004 г. не го обвързват при направено възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК. Насрещната страна – П. М., не е депозирала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С решение 27.02.2025 г., постановено от Апелативен съд Велико Т. по в.гр.д. № 434/2024 г. молителката е осъдена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лв. за въззивното производство. Своевременно заявеното от ищцата възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, е прието за неоснователно по съображения, че то е съобразено с количеството извършена работа, интереса във въззивното производство, обема на събраните доказателства, реално е заплатено от ответника и е съобразено с примерните възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молба от 8.04.2025 г. ищцата-въззивник е поискала изменение на решението в частта за разноските, като с определение от 5.06.2025 г. същата е оставена без уважение. Съдът отново е приел, че възражението за прекомерност е неоснователно при съобразяване на количеството извършена от процесуалния представите на ответника работа, защитавания интерес във въззивното производство, обема на събраните доказателства, правната и фактическа сложност на спора, примерните възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че възнаграждението е реално заплатено, поради което същото се явява съобразено с пазарните условия. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК, с което чрез чл.36 ЗА се препраща към наредбата. От така даденото разрешение следва, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен от съда в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. При преценката си дали е налице прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, въззивният съд се е ръководил не само от тези критерии, но и от размера на възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това при преценката си за действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът не е съобразил факта, че във въззивното производство не са събирани нови доказателствени средства и производството е приключило в едно открито заседание, като извършената от процесуалния представител на ответника работа се изразява в изготвяне на отговор на въззивната жалба, процесуално представителство в проведеното съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки, в които са преповторени заявените с отговора на жалбата доводи и възражения срещу основателността на предявения иск. С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на въззивницата от 08.04.2025 г. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението на въззивния съд от 27.02.2025 г. в частта за разноските, следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което присъдените на ответника с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 1 200 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,