Решение № 278 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г.

Решение № 278 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 414 от 28.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 213 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 711/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което ищците по делото А. Е. К. и В. К. са признати за собственици на правото на строеж на ап. № 3 на първия етаж в недостроена триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], № 57. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за това кога се счита реализирано правото на строеж, учредено за построяването на многоетажна сграда, състояща се от множество отделни обекти, както и дали ако сградата не е построена в груб строеж в петгодишен срок, се погасява правото на строеж и за отделните обекти, дори и някои от тях да са реализирани. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика. След допускане на касационното обжалване производството по делото е спряно до приемането на тълкувателно решение по поставения правен въпрос по реда на чл. 292 ГПК. С ТР № 1/2011 г. ОСГК на ВКС се прие, че правото на строеж се счита упражнено при завършване на цялата сграда в груб строеж, когато се придобива и собствеността върху отделните обект. Това тълкуване е меродавно за случаите, при които собственикът на терена е учредил право на строеж на лице - строителен предприемач, за изграждането на цялата жилищна сграда, а последният е прехвърлил така учреденото му право на строеж по отношение на отделните обекти на други лица. Другото условие на хипотезата е сградата като цяло да не е завършена до изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 67 ЗС. В настоящия случай данните по делото са, че през 1996 г. собственикът на терена П. Г. С. е учредил в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда на три етажа с 11 апартамента. С нот. акт № 8/97 г. строителят прехвърлил на ищците А. К. и В. К. правото на строеж на ап. № 3 на първия етаж в същата сграда. Считано от датата на издаване на разрешението за строеж - 5.03.1996 г. до изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 67 ЗС сградата не е била довършена в груб строеж, но е бил издигнат и покрит първият етаж, където се намира апартамент № 3 на ищците. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на отстъпеното им право на строеж и че то не е погасено по давност, както и че е без значение недовършването на другите обекти и на сградата като цяло. Прието е, че правото на строеж за всеки отделен обект в сградата се счита за реализирано от момента на изграждане на външните стени и покривната плоча на съответния обект. С оглед на приетото в ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС горното решение на въззивния съд се явява неправилно и следва да се отмени. Разглеждайки противоречивата съдебна практика по поставения правен въпрос, ОСГК на ВКС реши, че е правилно това становище, според което правото на строеж в разглежданата хипотеза се счита реализирано с изграждането на грубия строеж на сградата - т. 1 от тълкувателното решение, както и че давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния - т. 2 от ТР № 1/2011 г. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС тълкувателните решения по чл. 292 ГПК имат задължителен характер за съдилищата. Отнесено към настоящия казус даденото с ТР № 1/2011 г. разяснение води до извода, че правото на строеж както на първоначалния суперфициар /в случай че договорът с него не е бил развален/, така и на последващите приобретатели за отделен обект от сградата, каквито се явяват ищците, е погасено по давност, поради което установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на ищците за носители на право на строеж за апартамент № 3 в сградата е неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 272, ал. 2 ГПК с отхвърляне на главния иск се възстановява висящността на евентуалния иск за присъждане на обезщетение по чл. 72 ЗС за извършено подобрение в имота на ответниците, с цена на иска, предявен като частичен от 5000 лв. при общ размер на вземането за подобрения от 30 000 лв. По този иск са събирани доказателства и е изразено становище на страните, но няма произнасяне поради това, че главният иск първоначално е бил уважен. В такава хипотеза и съгласно т. 15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС компетентен да се произнесе по евентуалния иск е въззивният съд, на когото делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горните съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение