Решение № 137 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6868/2013 г.

Решение № 137 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6868/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 3675 от 18.05.2013 г., постановено по в. гр. дело № 4972/2012 г. по описа на Софийския градски съд, II-Г въззивен състав, с което е

• отменено частично решение от 12.12.2011 г. по гр. дело № 44519 по описа за 2008 г. на СРС, 39 състав в частта, с която се осъжда И. Й. Т. и И. Б. Т. да предадат на [фирма] на основание чл. 108 ЗС владението върху недвижим имот офис - надземен гараж, преустроен в офис /с площ от 21.26 кв. м. и надземен гараж № 2 с площ от 20.48 кв. м., находящи се в жилищна четириетажна сграда на [улица], и в която се осъждат на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят сумата от 5 427 лева за ползването на процесния офис и сумата от 3 304 лева - за ползване на надземен гараж № 2 с четириетажна жилищна сграда на [улица] вместо това е постановено друго за отхвърляне изцяло предявения от [фирма] с ЕИК [ЕИК] иск по чл. 108 ЗС срещу И. Й. Т. ЕГН [ЕИК] и И. Б. Т. ЕГН [ЕГН ] с адрес, [населено място], [жк][жилищен адрес] за предаване владението на следните недвижими имоти - офис-надземен гараж, преобразуван в офис и на кота плюс 013м с площ от 21.26 кв. м. и надземен гараж 2 с площ от 20.48 кв. м., находящи се в четириетажна жилищна сграда с подземни гаражи и ателиета, построена на УПИ ХХVII, кв. 265, [улица];

• отхвърляне изцяло предявения от [фирма] срещу И. Й. Т. и И. Б. Т. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.

Недоволен от въззивното решение е касаторът [фирма], представляван от адвокат М. Т., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Пълномощникът адвокат Т. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.

Ответниците по касация И. Й. Т. и И. Б. Т., представлявани от адвокат С. С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК заявяват становище за неоснователност на жалбата. Пълномощникът адвокат С. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовото дружество/касатор/ не е доказало при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и че е собственик на процесните имоти: офис и гараж. Съобразено е, че ответниците по спора Т. в качеството на съсобственици на недвижимия имот в УПИ ХХVII-490 в кв. 265 по плана на София са учредили на 10.04.2002 г. право на строеж на дружеството срещу задължение за строителство както е по нот. акт № 38, том I, рег. № 1273, дело № 32/2002 г. на нотариус Д. Ж., вписан под № 101 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийския районен съд като в него е посочено, че получават като обезщетение апартамент № 13 и гаражи: № 6 в подземното ниво и № 7. Взето е предвид, че със споразумение № 1 от 05.02.2003 г. е променена договореността за гаражите /вместо тези с № 6 и № 7/ да се получат реално надземни гаражи: № 1 /офис/ и № 2-процесните имоти, като промяната не е оформена нотариално. Дружеството е извършило с гаражи № 6 и № 7 разпоредителни сделки в полза на трето лице И. Д. Д. - нот. акт № 84/2005 г. и № 68/2006 г., в който е допусната впоследствие поправка, че вместо посочените гаражи № № 6 и 7 се продават подземни гаражи № № 9 и 10. Направен е извод, че с оглед постигнатото споразумение Т. се легитимират като собственици на процесните имоти, поради което исковете на дружеството с правна квалификация са приети за недоказани.

С определение № 107 от 21.02.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед обстоятелство, че дружеството (жалбоподател) е представило нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 10.04.2002 г. под № 38, том I, рег. № 1273, дело № 32/2002 г. на Д. Ж. - нотариус с район на действие Софийския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 101, по силата на който ответниците по касация са получили обекти - извън процесните по третия въпрос: Налице ли е процесуално нарушение в случая при положение, че жалбоподателят е представил документи, доказващи правото му на собственост върху процесните имоти (учредителното право на строеж в нотариална форма) и няма законова възможност да доказва отрицателния факт, че ответниците не са собственици, съдът да приеме, че исковата претенция не е доказана при условията на пълно и главно доказване относно факта на правото си на собственост върху процесните имоти относно доказателствената тежест по иск за собственост на основание чл. 108 ЗС при учредено право на строеж срещу задължение за строителство.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По отговора на въпроса за допускане на касационното обжалване настоящият състав приема следното:

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира за настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите, до които въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.

Съгласно приетия нотариален акт № 38, том I, рег. № 1271, дело № 32/2002 г. на Нотариус Д. Ж. на 10.04.2002 г. Е. Д. Г., Л. С. Г., З. С. З., И. Й. Т. и И. Б. Т. като собственици на ПИ с площ от 835 кв. м., съставляващ парцел ХХVII-490 от кв. 265 по плана на [населено място], местността "П. -Б. " са учредили право на строеж срещу задължение за строителство на [фирма], при което собствениците взаимно си учредяват, приемат и запазват правото на строеж като за И. Й. Т. и И. Б. Т. са предвидени следните обекти: апартамент № 13, гаражи № № 6 и 7. Със споразумение от 05.02.2003 г. И. Й. Т. е получил освен апартамент № 13, мазе № 8 и надземен гараж № 2, състоящ се от 25.89 кв. м. (в приложението към него от 05.02.2003 г. се упоменават надземни гаражи) като в констативния акт от 18.10.2004 г. за установяване годността на приемане на строежа за съсобственик е упомената и И. Б. Т., а в спецификация № 1 от 10.05.2005 г. е упоменат и офис.

Какъв е действителния обем на учреденото вещно право на строеж се изяснява чрез волята на страните при учредяването му, а въпросът за обема на отстъпеното право на строеж (суперфицията) се установява чрез титула, с който е учредено - в случая нотариален акт № 38/2002 г. Не са ангажирани доказателства процесните два имота да са прехвърлени в нотариална форма на Т., а посоченото споразумение № 1/2003 г. и приложението към него не ги легитимират като съсобственици на спорните имоти.

Собственикът може да ревандикира имот от всяко лице, което се намира в него - владее го или го държи без противопоставимо на собственика основание както е в случая, в който смисъл и трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 108 ЗС.

Ревандикацията по чл. 108 ЗС предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената.

При посочените факти въззивният съд е направил незаконосъобразен извод, че искът на предявеното основание е неоснователен и недоказан. Ищецът е доказал наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС относно процесния имот, а именно, че е собственик на тези имоти, че ответниците ги владеят и то без правно основание.

Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени като неправилно, спорът реши от настоящата инстанция с уважаване на иска по чл. 108 ЗС, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя се присъждат направените съдебно-деловодни разноски за трите инстанции в размер на сумата 3 517,86 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 291, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение