Определение № 7 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Т. като пълномощник на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу въззивно решение № 666, постановено на 07.04.2021 г. по в. гр. д. № 393/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване на установено по отношение на касаторите правото на собственост в полза на ищците И. Р. К., А. Р. К., А. П. С., В. Г. Б., С. Г. С., Н. П. Б, А. Н. Г., М. Г. Б., В. Г. Е., Н. Г. Н., А. К. Н. и К. К. К., върху следния имот, находящ се в землището на [населено място], м. „М.“, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 7 398 кв. м., на основание наследяване и реституция с решение № 1609/06.10.2008 г. на ОСЗ в полза на наследниците на Г.П.Г., при описани идеални части съобразно наследствените права на всеки от ищците. Решението е постановено при участието на К. А. Н. като трето лице помагач на страната на ответниците. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „допустимо ли е при спор за материално право от страна на ответници, легитимиращи се като собственици на основание разпоредителна сделка, като първият праводател се е легитимирал с решение за възстановяване на собствеността, в хода на производството на ищците да се противопоставят възражения за липса на идентичност на процесния имот, както и възражение за изтекла в полза на ответниците давност“; 2. „допустимо ли е съдът да приеме изцяло заключението на експертизата, че е налице пълна идентичност на имота, независимо че в него е посочено, че съществуват две землища, в които има местност с едно и също наименование „М.“, при положение, че не съществуват документи, които да установяват с точност местоположението на процесния имот назад във времето“; 3. „добросъвестен ли е владелецът, когато е придобил имот от несобственик, но към момента на сделката не е знаел, че праводателят му не е изключителен собственик на имота“. Сочи се противоречие с решение № 383/02.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: В исковата молба ищците са въвели като придобивно основание наследствено правоприемство от Г. П. Г. /дядо/, починал през 1966 г. и възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция от 06.10.2008 г. Посочили са, че административният акт е издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 5655/2006 г. на Варненския районен съд. Исковата молба е предявена на 23.03.2018 г. Ответниците са направили възражение, че се легитимират като собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 141/2014 г. Продавач по същия е третото лице – помагач. По делото е установено, че с решение № 1609/06.10.2008 г. на ОСЗ–В. в полза на Г. П. е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива от 7,400 дка, в м. „М.“, имот № * по картата на землището на В., [община]. Същото е издадено въз основа на влязло в сила на 21.08.2008 г. решение по гр. д. № 5655/2006 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК – В. правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Г. П. Г. върху земеделска земя от 7 400 кв. м. в м. Т. Т.“, при граници: Я. Л., Д. Т., землище на [населено място] /сега В./ и Н. П., придобити по силата на доброволна делба на наследство, обективирана в нотариален акт № 188/03.10.1919 г. В административната преписка за установяване на правото на собственост е представен цитирания нотариален акт. Наследниците на Г. П. са въведени във владение с протокол за въвод във владение от 11.08.2008 г. С влязло в сила решение по гр. д. № 1846/2016 г. на Варненския районен съд е прието за установено по предявените от Г. Б. Г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на П. и К. Т., че ищецът е собственик на 1/5 ид. ч. от процесния имот, на основание наследствено правоприемство от Г. П. Г. и възстановяване на собствеността. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците - К. Н.. Исковата молба е предявена на 18.02.2016 г. Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 141/30.12.2014 г. П. Т. е закупила от К. Н. нива от 7 398 кв. м., находяща се в землището на [населено място], м. „М.“, поземлен имот с идентификатор ***. Продавачът се е легитимирал с нотариален акт № 64/2013 г. за покупко-продажба, като имотът е бил закупен от Ш. Ш.. Последният се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт № 2 от 14.01.2013 г., издаден въз основа на писмени доказателства – решение № 2001/17.07.2006 г., влязло в сила на 01.09.2006 г. В административната преписка е приложен цитирания административен акт, с който се признава правото на собственост върху нива от 30 дка в землището на [населено място], м. „М.“. Като писмено доказателство е била представена декларация от 1949 г. за непокрити земеделски имоти. В решението не са посочени граници на възстановения имот. Установява се от съдебно-техническата експертиза, че в нотариален акт № 2/2013 г. имотът е индивидуализиран по кадастралната карта. Според нотариалния акт от 1919 г. в дял на Г. П. е поставена нива в землището на [населено място], от 7,4 дка, цялата с площ 14,800 дка, в м. „Т. т“, при граници: Я. Л., Д. Т., Кестрички ниви и Н. П. Според преписката по решението от 17.07.2006 г. /издадено в полза на Ш. Ш./ процесният имот не е заявен за възстановяване. Възможно е земята да е индивидуализирана като принадлежаща към която и да е от двете съседни местности „Т. т.“ и „М.“. Имотът по нотариален акт № 141/2014 г. е идентичен на имота, описан в исковата молба. Въззивният съд е приел, че ищците основават правата си на наследствено правоприемство и реституция, а ответниците – на основание сделка, праводателят по която не заявява права към минал момент. По въведеното от ответниците възражение за липса на идентичност между закупения от тях имоти и процесния /във въззивната жалба – с имота по нотариален акт от 1919 г./ е изложил съображения, че е налице такава идентичност, установена по безспорен начин от експертизата. Ответниците, като лица, които не заявяват права към минал момент, не разполагат с възражения, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не съвпада по местоположение с притежавания от наследодателя имот или, че не е бил негова собственост към момента на включването му в стопанството. Третото лице може да оспорва наличието само на тези от предпоставките за реституция, които са свързани с неговите права върху имота – например пречките за реституция по чл. 10, ал. 7, чл. 10 б, чл. 24 ЗСПЗЗ. Решението за възстановяване в полза на наследодателя на ищците е постановено е въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е признато правото на възстановяване на собствеността в негова полза. Обсъдени са писмените доказателства в представените административни преписки на праводателите на страните, като е прието, че позитивното решение в полза на Ш. не е възстановило собствеността върху имота. Същият не се е легитимирал като собственик и не е могъл да прехвърли валидно правото на собственост. Не е доказано упражнявано владение от ответниците и праводателите им. В показанията на свидетелката Н. се възпроизвеждат впечатления от 2015 г. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен процесуалноправен въпрос. В случая въззивният съд е изразил становище по материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността. Спорът е разрешен в съответствие с решение № 231 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1610/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., в което е прието, че „ищецът, който основава правата си на земеделска реституция, е длъжен да докаже, че праводателят му е бил собственик на имота преди обобществяването, само ако ответникът оспорва иска, като предявява свои права върху същия имот към същия момент“, както и в съответствие с тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че ответникът може да се брани с възражения само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване, което е упражнено в законните срокове, но не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. С оглед на тези съображения не се разкриват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението втори въпрос, свързан с установяване идентичността на имота. Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Предвид това липсата на кадастрален план към момента на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. Съдебно-техническата експертиза в рамките на един гражданско-правен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които не винаги са приети като доказателства по делото до колкото касаят трети лица. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ, има обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението. В цитирания смисъл са решение № 320/17.10.2011 г. по гр. д. №1142/2010 г., решение № 287/13.07.2011 г. по гр. д. № 1032/2010 г. и решение № 282/11.11.2013 г. по гр. д. № 3307/2013 г. на ВКС, първо г. о. В настоящата хипотеза идентичността е установена както в административното производство, така и по безспорен начин със заключението на съдебно-техническата експертиза. Тъй като позитивни актове на органа по земеделска реституция са били постановени в полза и на двете страни, съдът е преценил материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността в полза на праводателите на всяка от страните. Колизията между двата акта на административния орган е разрешена съобразно събраните доказателства, като е прието, че позитивното решение за възстановяване на собствеността в полза на праводателя на ответниците е материално незаконосъобразно. По поставения в изложението трети въпрос не се разкрива противоречие с решение № 383/02.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г. на ВКС, първо г. о. В същото е прието, че с нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, която се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ, е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. На основание тази норма обаче се заличава придобивната давност изтекла само до 23.11.1997 г. Ако до този момент е възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова давност. В случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази дата, то давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на собственост, защото това решение има конститутивно действие. Прието е също така, че с предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица – частни правоприемници в хода на производството и решението по този иск не съставлява сила на присъдено нещо за тях, респективно не ги обвързва. В обобщение е посочено, че за третите лица давност тече и докато трае процеса по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Не е налице сходство с настоящата хипотеза, при която предявеният положителен установителен иск, въз основа на който е образувано гр. д. № 1846/2016 г. на Варненския районен съд, е срещу самите ответници. Въззивният съд е обсъдил възражението за изтекла придобивна давност, но е приел, че липсва доказано упражняване на фактическа власт върху процесния имот от ответниците /такава е осъществявана от ищците след въвеждането им във владение през 2008 г./. Очевидната неправилност не е обоснована с конкретно нарушение. От мотивите на обжалвания съдебен акт не се установява директно такъв тежък порок, който да обуслови наличието на това основание. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата от 1 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение